„Бурята“ обикновено се смята за последната пиеса, която Уилям Шекспир пише сам. Това е приказка за магия, отмъщение и прошка, в която великият драматург сякаш се сбогува със сцената.
Кога е написана
Пиесата е създадена около 1610–1611 г. Първото известно представление е на 1 ноември 1611 г. в двореца Уайтхол в Лондон. През 1623 г. тя открива първото събрано издание на Шекспировите пиеси, т.нар. Първо фолио. На български „Бурята“ е позната най-вече в превода на Валери Петров.
Резюме
Просперо, законният херцог на Милано, е свален от власт от брат си Антонио с помощта на неаполския крал Алонзо. Заедно с малката си дъщеря Миранда той е пуснат в морето и стига до отдалечен остров. Там дванадесет години живее с книгите си и става могъщ магьосник. На острова му служат духът Ариел и Калибан, синът на вещицата Сикоракс.
Когато корабът на враговете му минава наблизо, Просперо предизвиква буря и ги изхвърля на брега. Синът на краля, Фердинанд, среща Миранда и двамата се влюбват. Антонио и Себастиан кроят нов заговор, а Калибан се съюзява с двама пияни моряци срещу господаря си. Просперо обаче държи всички нишки. В края той се отказва от отмъщението, прощава на враговете си, освобождава Ариел, чупи магическата си тояга и се връща в Милано.
Героите
Просперо е едновременно пострадал и властелин. Неговият път е от гнева към милостта. Миранда е израснала далеч от света и гледа на хората с удивление. Ариел е въздушен дух, който копнее за свобода. Калибан е най-спорният образ: той е грубият слуга, но и първият обитател на острова, от когото той е отнет.
Темите
- Прошката пред отмъщението. Просперо има властта да накаже, но избира да прости.
- Властта и свободата. Ариел и Калибан показват две лица на подчинението.
- Изкуството като магия. Мнозина виждат в Просперо самия Шекспир, който се прощава със своя театър.
- Илюзията и реалността. Знаменитата реплика, че сме направени от същото вещество като сънищата, е в сърцето на пиесата.
Защо да я прочетем
След кървавите трагедии като „Хамлет“, „Макбет“ и „Крал Лир“ „Бурята“ предлага друг край: помирение. Тя е кратка, музикална и пълна с чудеса, а въпросите ѝ за властта, колониализма и прошката звучат съвсем съвременно.
Снимка: Henry Thomson / Wikimedia Commons, Public domain
