„Макбет“ е най-кратката и най-мрачната от великите трагедии на Шекспир. Тя разказва за храбрия пълководец, когото предсказанието на три вещици и амбицията на съпругата му тласкат към убийство, тирания и гибел.
Пиесата
„Макбет“ е написана вероятно около 1606 г., в годините, когато на английския трон е шотландецът Джеймс I, който се интересува от магьосничество. Сюжетът е вдъхновен от историята на реалния шотландски крал Макбет от XI век, но Шекспир свободно я преработва. Сред актьорите съществува суеверие, че името на пиесата не трябва да се произнася в театъра, затова я наричат „шотландската пиеса“.
Резюме
Шотландските пълководци Макбет и Банко се връщат победители от битка, когато срещат три вещици. Те предсказват, че Макбет ще стане крал, а потомците на Банко ще царуват. Лейди Макбет, по-решителна от мъжа си, го убеждава да убие крал Дънкан, докато той спи в техния замък. Макбет става крал, но страхът и подозрението го карат да извършва все нови убийства: убит е Банко, избито е семейството на благородника Макдъф. Лейди Макбет, преследвана от вина, започва да ходи насън и да се опитва да измие въображаема кръв от ръцете си. Накрая тя умира, а Макбет, вярващ в новите двусмислени предсказания на вещиците, е победен и убит от Макдъф.
Героите
Макбет е смел воин, който от амбиция и страх се превръща в тиранин. Лейди Макбет е една от най-силните и страшни женски фигури в театъра, но и тя е сломена от вината. Трите вещици въплъщават злото и съдбата. Банко и Макдъф са противоположността на Макбет: честни и верни.
Темите
Пиесата е за разрушителната сила на амбицията, за вината, която не може да се измие, и за това как едно престъпление води до следващото. Монологът на Макбет, в който животът е сравнен с „разказ, разказан от глупак, пълен с шум и ярост, нищо не значещ“, е сред най-мрачните и най-известни редове в световната литература.
Снимка: Henry Fuseli / Wikimedia Commons, Public domain
