„Ромео и Жулиета“ е най-известната любовна история в света. Пиесата на Уилям Шекспир за двамата млади влюбени от враждуващи родове е играна безброй пъти, превърната в балети, опери, мюзикъли и филми, а имената на героите отдавна са синоним на любовта.
Пиесата
„Ромео и Жулиета“ е една от ранните трагедии на Шекспир, написана около средата на 90-те години на XVI век. Сюжетът не е измислен от него: историята за нещастните влюбени от Верона е разказвана в италиански новели и в английска поема преди него. Но именно Шекспир я превръща в безсмъртна.
Резюме
Във Верона двата знатни рода Монтеки и Капулети са в стара вражда. Младият Ромео Монтеки се промъква на бал у Капулети и среща Жулиета. Двамата се влюбват от пръв поглед, без да знаят кой е другият. През нощта, под балкона на Жулиета, те си обясняват в любов, а на следващия ден брат Лоренцо ги венчава тайно. Скоро след това братовчедът на Жулиета, Тибалт, убива приятеля на Ромео, Меркуцио, а Ромео в гнева си убива Тибалт. Той е изгонен от Верона. Родителите на Жулиета я сгодяват за граф Парис. За да избегне сватбата, тя изпива отвара, дадена ѝ от брат Лоренцо, която я прави да изглежда мъртва. Вестта за плана не стига до Ромео. Той вижда Жулиета в гробницата, мисли я за мъртва и се отравя. Жулиета се събужда, вижда мъртвия Ромео и се пронизва с камата му. Над телата им враждуващите родове най-сетне се помиряват.
Героите
Ромео е пламенен и импулсивен. Жулиета е едва на тринадесет години, но проявява повече решителност и зрялост от всички около нея. Меркуцио е остроумният приятел, чиито последни думи, „Чума на двата ви рода!“, звучат като присъда. Брат Лоренцо иска да помогне, но плановете му се провалят. Дойката е едновременно смешна и трогателна.
Темите
Пиесата е за любовта, която е по-силна от омразата, но и за това как омразата на възрастните унищожава децата им. Тя е и за бързината: всичко се случва за няколко дни, а трагедията идва от прибързаността и от лошия късмет.
По света и у нас
Балетът на Прокофиев, мюзикълът „Уестсайдска история“ и филмите на Франко Дзефирели (1968) и Баз Лурман (1996) са само част от безбройните прочити на пиесата. Във Верона туристите посещават къщата с „балкона на Жулиета“, макар героите никога да не са съществували.
Снимка: Ford Madox Brown / Wikimedia Commons, Public domain
