„Криворазбраната цивилизация“ на Добри Войников е най-известната възрожденска комедия и една от първите пиеси на новобългарския театър. Повече от век и половина по-късно тя все още се играе и смее публиката, защото темата ѝ, сляпото подражание на чуждото, не остарява.
Авторът
Добри Войников (1833–1878) е учител, драматург и общественик от Шумен, една от ключовите фигури на българския възрожденски театър. В румънския град Браила той създава театрална трупа и пише пиеси за нея. „Криворазбраната цивилизация“, комедия в пет действия, е публикувана през 1871 г. в Букурещ.
Резюме
Хаджи Коста е заможен еснаф, а съпругата му, мадам Злата, и дъщеря им Анка са увлечени по „европейската“ мода: говорят с френски думички, презират българските обичаи и искат да живеят „като в Европа“. Анка отблъсква скромния и искрен Митю, който я обича, и се увлича по Маргариди, суетен и празен младеж, който се прави на европеец, но всъщност не разбира нищо от истинската цивилизация. Около тях се върти сватовницата баба Стойна, а слугата Райчо коментира всичко със здрав разум. Комедията осмива тези, които вземат от Европа само външния блясък, а не знанието и културата, и накрая маската на „цивилизования“ Маргариди пада.
Героите
Маргариди е карикатура на чуждопоклонника: говори със смесица от френски и гръцки, но зад маниерите му няма съдържание. Мадам Злата и Анка са жертви на модата. Хаджи Коста се колебае между старото и новото. Митю и майстор Станю представляват здравия, трудолюбив български дух.
На сцената и на екрана
Пиесата е играна многократно от професионални и любителски театри. Особено популярен е телевизионният мюзикъл на Българската национална телевизия от 1974 г., режисиран от Хачо Бояджиев, с Георги Парцалев и Георги Калоянчев. Песните от него се пеят и до днес.
Снимка: неизвестен автор / Wikimedia Commons, Public domain
