„Куклен дом“ на норвежкия драматург Хенрик Ибсен е една от най-влиятелните пиеси в историята на модерния театър. Финалът ѝ, в който съпругата напуска мъжа и децата си и затръшва вратата след себе си, шокира публиката през 1879 г. и се превръща в символ на борбата на жените за независимост.
Авторът
Хенрик Ибсен (1828–1906) е наричан „бащата на модерната драма“. Той внася в театъра реалистични проблеми на обикновените хора: брака, лъжата, обществения морал. Сред най-известните му пиеси са „Пер Гюнт“, „Призраци“, „Дивата патица“ и „Хеда Габлер“. „Куклен дом“ е поставен за първи път в Копенхаген през декември 1879 г.
Резюме
Нора Хелмер изглежда като щастлива, лекомислена съпруга. Мъжът ѝ Торвалд, току-що назначен за директор на банка, се отнася с нея като с кукла, нарича я „моята чучулига“ и „катеричката ми“. Но Нора пази тайна: преди години, когато Торвалд е бил тежко болен, тя е взела тайно заем, за да спаси живота му, като е подправила подписа на баща си. Сега кредиторът Крогстад, служител в банката на Торвалд, заплашва да разкрие тайната, ако бъде уволнен. Когато Торвалд научава истината, той не проявява благодарност, а се гневи и мисли само за репутацията си. Щом опасността отминава, той иска всичко да стане както преди. Но Нора вече е разбрала, че бракът ѝ е бил илюзия. Тя решава да напусне дома си, за да разбере коя е самата тя.
Героите
Нора се превръща от „кукла“ в жена, която иска да бъде човек. Торвалд не е злодей, а типичен мъж на своето време, който не вижда жената като равна. Крогстад, госпожа Линде и доктор Ранк допълват картината.
Скандалът
Финалът е толкова шокиращ, че за постановка в Германия Ибсен е принуден да напише алтернативен, щастлив край, в който Нора остава заради децата. По-късно той нарича този вариант „варварско насилие“ над пиесата. Днес „Куклен дом“ е една от най-поставяните пиеси в света.
Снимка: Eilif Peterssen / Wikimedia Commons, Public domain
