Няма друга пиеса, която да е играна, превеждана и тълкувана толкова много, колкото „Хамлет“. Написана около 1600 г., трагедията на Уилям Шекспир за датския принц продължава да вълнува режисьори, актьори и зрители по целия свят, включително и на българската сцена.
Историята
Кралят на Дания е починал внезапно. Брат му Клавдий е заел трона и се е оженил за вдовицата кралица Гертруда. Призракът на бащата се явява на принц Хамлет и му разкрива, че е убит от Клавдий. Хамлет трябва да отмъсти, но вместо да действа, той се колебае, преструва се на луд, съмнява се във всичко и във всички. Междувременно около него загиват Полоний, Офелия, Лаерт и накрая самият той.
Колебанието
Хамлет е първият модерен герой в театъра. Той мисли повече, отколкото действа, анализира себе си и света и не може да намери сигурна опора. Монологът „Да бъдеш или да не бъдеш“ е може би най-цитираният текст в световната литература. В него Хамлет пита дали си струва да живееш в свят, пълен с несправедливост, и защо хората се страхуват от смъртта.
Безброй прочити
Всяка епоха вижда в Хамлет себе си. Романтиците виждат чувствителен мечтател, Фройд вижда едиповия комплекс, режисьорите от ХХ век виждат политическа пиеса за шпионажа и властта. Художници като Йожен Дьолакроа рисуват сцени от пиесата, а ролята е мечта за всеки голям актьор, от Лорънс Оливие до Кенет Брана.
„Хамлет“ на българска сцена
У нас пиесата се играе в различни преводи, а преводът на Валери Петров е най-разпространеният. През 90-те години режисьорката Лилия Абаджиева поставя поредица от спорни и силни шекспирови спектакли, сред които „Мяра за мяра“, „Отело“ и „Хамлет“. Те предизвикват горещи дискусии за свободата на режисьора пред класическия текст. Тази свобода и днес е в центъра на разговора за Шекспир: пиесата е толкова богата, че всяко ново поколение има право да я прочете по свой начин.
Снимка: Eugène Delacroix / Wikimedia Commons, Public domain
