„Защо на Аристотел му е нужно да се очистваме от страх и състрадание?“ Така беше озаглавена една от статиите в театралния лексикон на Култ.бг. Въпросът ѝ е стар колкото европейския театър и все още няма окончателен отговор. Става дума за катарзиса.
Едно изречение от „Поетика“
В шеста глава на „Поетика“ Аристотел (384–322 г. пр. Хр.) дава прочутото си определение на трагедията. Тя е подражание на сериозно и завършено действие, което чрез състрадание и страх довършва „катарзиса“ (очистването) на подобни чувства. Това е единственото място в „Поетика“, където думата се появява в този смисъл, и Аристотел не я обяснява. Две хиляди години по-късно философи и театрали още спорят какво е имал предвид.
Три тълкувания
Медицинско. На гръцки „катарзис“ е и медицински термин за прочистване на организма. Според това тълкуване трагедията действа като лекарство. Зрителят изпитва силен страх и състрадание в безопасна среда и така се освобождава от излишните емоции. Излиза от театъра по-спокоен, както след буря.
Нравствено. Според други катарзисът е пречистване, а не изхвърляне на чувствата. Трагедията ни учи да изпитваме страх и състрадание правилно: към правилните неща, в правилната мяра. Тя възпитава емоциите.
Интелектуално. Трето тълкуване свързва катарзиса с разбирането. Когато проследим как героят върви към гибелта си, изведнъж проумяваме нещо за човешката съдба. Очистването е прояснение: мътното става ясно.
Кой се очиства: героят или зрителят?
Старата статия поставяше и този въпрос. При Аристотел отговорът изглежда насочен към зрителя: трагедията действа върху публиката. Но в театъра границата не е толкова ясна. Актьорът, който преживява ролята, също минава през нещо като очистване, а героите на трагедиите често стигат до прозрение, типичния за трагедията миг на разпознаване.
Катарзисът днес
Идеята живее не само в театъра. Говорим за катарзис след силен филм, концерт или роман, след плач, който носи облекчение. Психотерапията използва думата за освобождаване от потиснати чувства. Може би затова въпросът на Аристотел още е жив: защо изпитваме удоволствие от изкуство, което ни кара да страдаме? Отговорът, който дава той, е дълбоко човешки. Чрез чуждото страдание разбираме и изчистваме своето.
Снимка: After Lysippos / Wikimedia Commons, Public domain
