„Марта Греъм – разкъсваща страст“ е текст, публикуван в Култ.бг през 2007 г.: спомени за великата танцьорка, записани от нейната дългогодишна приятелка, хореографката Агнес де Мил. Той събра хиляди прочитания. Марта Греъм е за съвременния танц това, което Пикасо е за живописта: художник, който променя самия език на изкуството.
Бунт срещу балета
Марта Греъм е родена през 1894 г. в Пенсилвания. Започва да танцува късно, едва на 22 години, в школата Денишоун в Лос Анджелис. През 1926 г. основава в Ню Йорк собствена трупа. Класическият балет с неговата лекота, върховете на пръстите и илюзията, че тялото не тежи, не ѝ е интересен. Тя иска танц, който показва усилието, болката, страстта, земното притегляне.
Contraction and release
Греъм създава собствена техника, основана на дишането: свиване (contraction) и освобождаване (release). Движението започва от центъра на тялото, от таза и гръбнака, а не от ръцете и краката. Така танцът става израз на вътрешни състояния: скръб, желание, гняв, екстаз. Техниката ѝ и днес се преподава в школи по целия свят.
Митове и Америка
Греъм черпи от два източника: древногръцките митове и американската история. В „Плач“ (Lamentation, 1930) танцьорката е обвита в тръба от плат и тялото ѝ сякаш се бори със скръбта. В „Пролет в Апалачите“ (1944), по музика на Аарон Копланд, разказва за пионерите. В „Нощно пътуване“ и „Клитемнестра“ преразказва гръцките трагедии от гледна точка на жените.
Наследството
Греъм танцува до 76-годишна възраст и създава хореографии до смъртта си през 1991 г. В трупата ѝ минават бъдещи велики хореографи, като Мърс Кънингам и Пол Тейлър. Сред учениците и сътрудниците ѝ са Мадона, Лайза Минели и Рудолф Нуреев. Като че ли всичко в съвременния танц води началото си от нейното студио.
Снимка: Nickolas Muray / Wikimedia Commons, Public domain
