През 2006 г. Култ.бг представи новата русенска постановка на „Лешникотрошачката“, третата в историята на Русенската опера след първата, поставена от Асен Манолов през 1963 г. Балетът на Чайковски е може би най-обичаният в света. Всяка зима, около Коледа, театрите по цялото земно кълбо го играят отново.
От Хофман до Чайковски
Историята започва с приказката на германския писател Е. Т. А. Хофман „Лешникотрошачката и Мишият цар“ (1816). Балетът е по нейната по-мека френска версия, преразказана от Александър Дюма. В Коледната нощ момиченцето Клара (в някои постановки Маша) получава подарък, дървен лешникотрошач. Нощем той оживява, побеждава армията на мишките и отвежда Клара в Царството на сладкишите.
Премиерата от 1892 г.
Балетът е поставен за първи път през декември 1892 г. в Мариинския театър в Санкт Петербург. Либретото и планът на хореографията са на Мариус Петипа, а заради болестта му хореографията довършва Лев Иванов. Премиерата не е голям успех: критиците намират сюжета за слаб, а децата на сцената за твърде много. Музиката на Чайковски обаче е приета възторжено.
Музиката
Чайковски използва тук нов, почти непознат инструмент, челестата. Нейният кристален звук създава магията на „Танцът на Феята на захарните сливи“. Сюитата от балета, съставена от самия композитор, става популярна още преди самия балет. „Валсът на цветята“, руският танц „Трепак“ и арабският, китайският и испанският танц са сред най-познатите мелодии в класическата музика.
Коледна традиция
Истинската слава на „Лешникотрошачката“ идва през XX век, особено след постановката на Джордж Баланчин в Ню Йорк през 1954 г. Днес за много театри тя е най-важното заглавие в годината, а за много деца първата среща с балета. Всяка нова постановка, като русенската, е покана да видим приказката отново с детски очи.
Снимка: Mrlopez2681 / Wikimedia Commons, Public domain
