През 2007 г. в Стара Загора беше поставена „Кармина Бурана“ на Карл Орф, а репортажът в Култ.бг започваше с думите: „Тази сутрин жена ми е различна. Пролетта е дошла“. Малко произведения на класическата музика са толкова познати, колкото тази кантата. Встъплението ѝ, „O Fortuna“, звучи в реклами, филми и на стадиони.
Ръкописът от Бенедиктбойерн
През 1803 г. в баварския манастир Бенедиктбойерн е открит средновековен ръкопис с над 200 стихотворения и песни, писани главно на латински през XI–XIII век. Сборникът получава името Carmina Burana, „Бойерски песни“. Авторите им са предимно скитащи студенти и клирици, така наречените ваганти. Песните им съвсем не са благочестиви: пеят за любовта, виното, пролетта, хазарта и капризите на съдбата.
Карл Орф
Германският композитор Карл Орф избира 24 от тези текстове и ги превръща в сценична кантата за солисти, хор и оркестър. Премиерата е през 1937 г. във Франкфурт. Музиката е подчертано проста и мощна: повтарящи се ритми, ясни мелодии, огромна сила на хора и ударните. Орф мисли произведението като сценично действие, в което се съчетават музика, танц и визуален образ.
Колелото на съдбата
Кантатата започва и завършва с „O Fortuna“, обръщение към богинята на съдбата, чието колело издига и сваля хората. Между двете части минават пролетта и пробуждането на природата, кръчмата с нейните песни и любовта. Цикълът е като кръговрат: от радостта до падението и обратно.
Сенките на историята
„Кармина Бурана“ има сложна история. Произведението се появява в нацистка Германия и дълго носи сянката на времето, в което е създадено. Днес то се възприема преди всичко като празник на живота и неговите стихии. Всяка нова постановка, като старозагорската, показва колко силно тази музика продължава да въздейства и на публика, която не очаква „модерност“.
Снимка: неизвестен автор / Wikimedia Commons, Public domain
