Една от най-четените кинорецензии в историята на Култ.бг беше посветена на филма „Парфюмът: историята на един убиец“ (2006). Авторът признаваше, че преди да го гледа, е прочел романа. Това е правилният ред, защото филмът е смел опит да се покаже на екрана нещо, което по дефиниция не може да се покаже: миризмата.
Романът
„Парфюмът“ на германския писател Патрик Зюскинд излиза през 1985 г. и бързо става световен бестселър. Действието е във Франция през XVIII век. Жан-Батист Грьонуй се ражда сред смрадта на рибния пазар в Париж. Сам той няма собствена миризма, но притежава свръхестествено обоняние. Станал парфюмерист, той е обсебен от желанието да улови най-съвършения аромат, този на млади жени. За да го постигне, започва да убива.
Книгата е едновременно исторически роман, криминална история и притча за гения, лишен от човечност. Зюскинд пише така, че читателят почти усеща миризмите на страниците.
Филмът на Том Тиквер
Дълги години романът се смяташе за неекранизируем. Зюскинд отказваше да продаде правата. Накрая германският продуцент Бернд Айхингер ги купува, а режисурата поема Том Тиквер, известен с „Бягай, Лола, бягай“. В ролята на Грьонуй е младият Бен Уишоу, до него са Дъстин Хофман като стария парфюмерист Балдини и Алан Рикман като баща, който се опитва да спаси дъщеря си.
Тиквер решава проблема с миризмата чрез образ и звук. Камерата се приближава до предметите почти физически, монтажът е ритмичен, а музиката (написана отчасти от самия режисьор) изпълнява ролята на невидимия аромат. Разказвачът зад кадър, взет почти дословно от книгата, свързва сцените.
Силни и слаби страни
Първата половина на филма, с Париж, работилницата на Балдини и откриването на дарбата, е великолепна. Визуално тя е богата и мрачна, като картина на старите майстори. Уишоу изгражда Грьонуй с почти животинска съсредоточеност и почти без думи. Във втората половина историята се превръща в по-конвенционален трилър. Прочутият финал, който в романа е гротесков и ироничен, на екрана разделя публиката: едни го намират за смел, други за неволно смешен.
Струва ли си
„Парфюмът“ не е безупречен филм, но е амбициозен и запомнящ се. Той е рядък пример за екранизация, която не се опитва просто да илюстрира книгата, а търси киноезик за нещо, което изглежда невъзможно. Ако сте чели романа, ще видите познатите сцени по нов начин. Ако не сте, филмът е покана да го прочетете.
Снимка: Mx. Granger / Wikimedia Commons, CC0
