През 2005 г. филмът „Вера Дрейк“ на британския режисьор Майк Лий откри деветото издание на София Филм Фест, а Култ.бг съобщи, че той е „обрал“ наградите на Британската филмова академия. Днес филмът е класика на съвременното британско кино и повод за разговор, който не губи актуалност.
Историята
Лондон, 1950 г. Вера Дрейк е скромна, неуморно добра жена на средна възраст. Чисти чужди домове, грижи се за болната си майка, помага на съседите и обожава семейството си. Никой от близките ѝ не знае, че тайно помага на млади жени в беда да прекъснат нежелана бременност, по онова време незаконно във Великобритания. Тя не взима пари, вярва, че просто „помага на момичетата“. Когато едно от момичетата едва не умира, полицията почуква на вратата ѝ.
Методът на Майк Лий
Майк Лий е известен с необичаен начин на работа: снима без готов сценарий. Месеци наред репетира с актьорите, които изграждат героите си чрез импровизации. Затова героите му изглеждат като истински хора, а не като литературни персонажи. В „Вера Дрейк“ актьорите дори не знаят предварително какво ще се случи с героинята. Шокът на семейството ѝ е почти истински.
Имелда Стонтън
В центъра на филма е изумителната роля на Имелда Стонтън. Нейната Вера е тиха, скромна, непрестанно тананикаща, и когато светът ѝ се срути, лицето ѝ казва повече от всякакви думи. Филмът печели „Златен лъв“ във Венеция, а Стонтън взима наградата за актриса там и на наградите на Британската академия (BAFTA). Тя получава и номинация за „Оскар“.
Защо филмът е важен и днес
„Вера Дрейк“ не е агитационен филм. Лий не произнася присъди. Той показва човек, който постъпва според съвестта си, и една система, която не може да види човека зад престъплението. Това е филм за класите, за лицемерието, за самотата и състраданието. Точно затова ще продължава да се гледа и обсъжда.
Снимка: Imelda_Staunton.jpg: Manon PRESNE derivative work: César (talk) / Wikimedia Commons, CC BY-SA 3.0