Между 2001 и 2003 г. Култ.бг проследи отблизо всяка част от „Властелинът на пръстените“: премиерите, рецензиите, наградите. Двадесет години по-късно трилогията на Питър Джаксън остава еталон за епично кино и за екранизация на „неекранизируема“ книга.
Книгата
Джон Роналд Руел Толкин, оксфордски професор по староанглийски език, публикува „Властелинът на пръстените“ през 1954–1955 г. Историята за хобита Фродо, който трябва да унищожи Единствения пръстен на Тъмния властелин Саурон, е изградена върху цял измислен свят с езици, митология и хроники от хиляди години. Дълго време тази сложност плаши филмовите студиа.
Лудият проект на Питър Джаксън
Новозеландецът Питър Джаксън, дотогава известен предимно с нискобюджетни филми на ужасите, убеждава студиото New Line да заснеме и трите части наведнъж. Снимките в Нова Зеландия продължават над година. Пейзажите на острова стават Средната земя, а ателието Weta създава хиляди костюми, оръжия и декори. Специалните ефекти пишат история: Голъм, изигран от Анди Съркис с технология за улавяне на движението, е първият дигитален герой с истинско актьорско присъствие.
Трите филма
„Задругата на пръстена“ (2001) въвежда героите и света. „Двете кули“ (2002) е по-мрачна и завършва с епичната битка при Шлемово усое. „Завръщането на краля“ (2003) събира всички нишки в грандиозен финал. Третата част печели 11 награди „Оскар“, сред които за най-добър филм, и изравнява рекорда на „Бен Хур“ и „Титаник“.
Наследството
Трилогията доказа, че фентъзито може да бъде сериозно, голямо кино, а не детска приказка. След нея дойдоха „Хобитът“, „Игра на тронове“ и цяла вълна от епични саги. Но най-важното е, че милиони хора посегнаха към книгата на Толкин, и това е най-добрата услуга, която един филм може да направи на литературата.
Снимка: Andres Iga / Wikimedia Commons, CC0
