Публикувано на 25 октомври 2026

„Ревизор“ на Гогол: резюме, герои и теми

Редакция Култ.бг 0 коментара
Култ.бг >> Представления >> „Ревизор“ на Гогол: резюме, герои и теми
Николай Гогол, портрет от Фьодор Молер

„Ревизор“ на Николай Гогол е една от най-смешните комедии в световния театър. Историята за провинциален град, чиито корумпирани чиновници мислят дребен измамник за важен ревизор от столицата, е безмилостна сатира на бюрокрацията, която звучи актуално и днес.

Пиесата

Николай Гогол (1809–1852) е един от великите руски писатели, автор на „Мъртви души“ и „Шинел“. Според преданието идеята за „Ревизор“ му е подсказана от Пушкин. Премиерата е в Санкт Петербург през 1836 г. и на нея присъства самият император Николай I. Пиесата предизвиква скандал: едни я смятат за клевета срещу Русия, други за гениално огледало на обществото.

Резюме

В малък провинциален град кметът (городничият) научава, че от Петербург пристига таен ревизор. Паника обхваща всички чиновници, които крадат, вземат подкупи и не вършат работата си. В местния хан живее младият Хлестаков, празноглав чиновник, който е пропилял парите си на карти и няма с какво да плати. Двамата клюкари Бобчински и Добчински решават, че това е ревизорът. Хлестаков бързо разбира ситуацията и започва да играе ролята: приема подкупи, хвали се с несъществуващи връзки, ухажва едновременно жената и дъщерята на кмета и дори се сгодява. После изчезва. Чиновниците научават от едно негово писмо, че са били измамени и осмени. В този момент е обявено, че е пристигнал истинският ревизор. Пиесата завършва с „нямата сцена“: всички застиват като вкаменени.

Героите

Хлестаков не е хитър измамник, а празен човек, който лъже, без да мисли. Кметът е опитен мошеник, който накрая е надхитрен от глупак. Съдията, пощенският началник, попечителят на болницата, училищният надзирател: всички заедно рисуват картина на цяла система на корупция.

„Над кого се смеете?“

В края кметът се обръща към публиката с прочутите думи: „Над кого се смеете? Над себе си се смеете!“ Епиграфът на пиесата гласи, че няма защо да се сърдиш на огледалото, ако лицето ти е криво. В това е силата на „Ревизор“: той ни кара да се смеем, докато не разпознаем себе си.

Снимка: Otto Friedrich Theodor von Möller / Wikimedia Commons, Public domain

Вашият коментар

Вашият имейл адрес няма да бъде публикуван. Задължителните полета са отбелязани с *

Свързани статии

„Хамлет“ на Шекспир: да бъдеш или да не бъдеш

Няма друга пиеса, която да е играна, превеждана и тълкувана толкова много, колкото „Хамлет“. Написана…

„Кармина Бурана“: колелото на съдбата

През 2007 г. в Стара Загора беше поставена „Кармина Бурана“ на Карл Орф, а репортажът…

„Чакайки Годо“: пиесата, в която нищо не се случва, два пъти

Двама скитници чакат край пътя, до едно дърво, някой на име Годо. Той не идва.…