„Антигона“ на Софокъл е една от най-важните трагедии в историята на театъра. Сблъсъкът между младата Антигона, която иска да погребе брат си, и цар Креон, който го забранява, поставя въпрос, актуален и днес: какво да правим, когато законът на държавата противоречи на съвестта?
Пиесата
Трагедията е написана около 442 г. пр. Хр. и с нея Софокъл печели първо място на театралните състезания в Атина. Тя е част от тиванските трагедии, заедно с „Едип цар“ и „Едип в Колон“, макар да е написана преди тях.
Резюме
Синовете на Едип, Етеокъл и Полиник, се избиват един друг в битката за Тива. Новият цар Креон, чичо им, заповядва Етеокъл, защитник на града, да бъде погребан с почести, а тялото на Полиник, който е нападнал града с чужда армия, да остане непогребано, за храна на кучетата и птиците. Всеки, който наруши заповедта, ще бъде наказан със смърт. Антигона, сестра на двамата, решава да изпълни свещения дълг към мъртвия брат. Сестра ѝ Исмена се страхува и отказва да ѝ помогне. Антигона погребва символично Полиник, е заловена и признава стореното без колебание. Креон я осъжда да бъде зазидана жива в пещера. Годеникът ѝ Хемон, син на Креон, го моли да я пощади, но напразно. Прорицателят Тирезий предупреждава Креон за гнева на боговете. Когато царят най-сетне отстъпва, вече е късно: Антигона се е обесила, Хемон се пробожда до нея, а съпругата на Креон, Евридика, също се самоубива.
Героите
Антигона е непреклонна и вярна на неписаните закони на боговете и на любовта. Креон не е просто тиранин: той вярва, че защитава реда в държавата, но упорството му води до катастрофа. Исмена е противоположността на Антигона, а Хемон е гласът на разума и любовта.
Вечният въпрос
Философът Хегел вижда в „Антигона“ сблъсък на две правди. Жан Ануй създава своята „Антигона“ по време на германската окупация на Франция. И днес Антигона е символ на личната съвест срещу властта.
Снимка: Nikiforos Lytras / Wikimedia Commons, Public domain
