„Крал Лир“ е една от най-великите и най-мрачните трагедии на Шекспир. Историята на стария крал, който разделя кралството си между дъщерите си според това колко го ласкаят, и губи всичко, е история за гордостта, неблагодарността, лудостта и късното прозрение.
Пиесата
„Крал Лир“ е написана около 1605–1606 г. и е основана на древна легенда за британски крал. В продължение на около век и половина след Шекспир пиесата се играе с преработен щастлив край, защото публиката не понася трагичния финал. Едва през XIX век оригиналът се връща на сцената и днес е смятан за един от върховете на световната драма.
Резюме
Старият крал Лир решава да се оттегли и да раздели кралството си между трите си дъщери. Той пита всяка колко го обича. Гонерила и Регана го обсипват с ласкателства и получават по половин кралство. Най-малката и любима дъщеря, Корделия, отказва да ласкае и казва простичко, че го обича, колкото е длъжна. Разгневен, Лир я лишава от наследство и тя заминава за Франция като съпруга на френския крал. Скоро двете по-големи дъщери показват истинското си лице: унижават баща си и го изгонват. Лир, придружаван само от своя Шут и верния граф Кент, скита в бурята по пустошта и полудява. Паралелно се развива историята на граф Глостър, заблуден от незаконния си син Едмънд, който клевети законния Едгар. Глостър е ослепен. Корделия се връща с френска армия, за да спаси баща си, но е победена и убита. Лир умира, прегърнал тялото ѝ.
Героите
Лир преминава от сляпата гордост през лудостта към разбирането. Корделия е символ на истинската, мълчалива любов. Гонерила и Регана са безмилостни. Шутът казва истината под формата на шеги. Глостър и синовете му повтарят темата за бащата, който не разпознава кой го обича.
Темите
Пиесата е за разликата между думите и истинските чувства, за неблагодарността на децата, за властта и нейната загуба, за страданието, което отваря очите. Бурята на пустошта, в която Лир крещи срещу небето, е една от най-силните сцени в театъра.
Снимка: James Barry / Wikimedia Commons, Public domain
