През 2006 г. на Международния театрален фестивал „Варненско лято“ гостува „Чайка“ на унгарския режисьор Арпад Шилинг и неговия театър „Кретакьор“ от Будапеща. Критиката я определяше като едно от събитията в европейския театър през онези години. Повод да се върнем към пиесата, която почти провали Чехов и после го направи безсмъртен.
Провалът от 1896 г.
Антон Павлович Чехов (1860–1904) пише „Чайка“ през 1895 г. Премиерата в Александринския театър в Петербург през октомври 1896 г. е катастрофа. Публиката, дошла за комедия, се смее на неподходящите места, актьорите не разбират текста. Чехов напуска театъра и обещава никога повече да не пише пиеси.
Триумфът на Художествения театър
Две години по-късно, през 1898 г., Константин Станиславски и Владимир Немирович-Данченко поставят „Чайка“ в новосъздадения Московски художествен театър. Този път успехът е огромен. Новият, психологически начин на игра, с паузи, подтекст и „живот“ между репликите, е точно това, което пиесата изисква. Чайката става емблема на Художествения театър и до днес е на завесата му.
За какво е „Чайка“
В имение край езеро се събират хора, които обичат не тези, които трябва. Младият Константин Треплев мечтае за нови форми в изкуството и е влюбен в Нина Заречная, която мечтае да стане актриса. Нина се влюбва в известния писател Тригорин, любовника на майката на Константин, прочутата актриса Аркадина. Всички говорят за любов и изкуство, а животът им минава покрай тях.
Прочутата реплика на Нина, „Аз съм чайка… Не, не е това“, е за самотата на човека, който е платил цената за мечтата си. Пиесата е едновременно тъжна и смешна: Чехов упорито я нарича комедия.
Защо всеки режисьор иска да я постави
„Чайка“ е и пиеса за самия театър: за спора между старите и новите форми, между рутината и експеримента. Затова всяко поколение режисьори я прочита отново. Шилинг, познат с радикално съвременния си стил, я превръща в разговор за младите артисти днес. Такава е силата на класиката: тя винаги говори за настоящето.
Снимка: Pyotr Pavlov (1860-1925) [3][4] / Wikimedia Commons, Public domain
