Димчо Дебелянов е един от най-обичаните български поети. Живее само 29 години и оставя след себе си малко стихотворения, но те са сред най-нежните и най-тъжните в българската литература. Смъртта му на фронта през Първата световна война го превръща в символ на погубената младост.
Копривщица и Пловдив
Димчо Дебелянов е роден на 28 март 1887 г. в Копривщица, шестото и последно дете в семейството на абаджия. След смъртта на баща му семейството се премества в Пловдив, при най-големия брат. Там Димчо учи в гимназията и пише първите си стихове, които по-късно изгаря. През 1904 г. семейството се мести в София.
Поет в столицата
Първите му стихотворения излизат през 1906 г. Кумири на младия поет са Пенчо Славейков и Пейо Яворов. Дебелянов следва право, а после филология, но не завършва. Работи като чиновник, стенограф, журналист, коректор, живее бедно. Научава френски, руски и английски и превежда Бодлер, Верлен и Шекспир. Пише и хумористични и сатирични творби под псевдоними.
Поезията
Стиховете на Дебелянов са изпълнени с копнеж по детството, по родния дом и майката, по чистотата и хармонията, изгубени в сивия градски живот. „Да се завърнеш в бащината къща“, „Помниш ли, помниш ли тихия двор“, „Черна песен“, „Сиротна песен“, „Аз искам да те помня все така“ са сред най-обичаните български стихотворения. Той е един от най-ярките поети на българския символизъм.
Войната
През Балканската война Дебелянов е войник, после завършва школа за запасни офицери. В началото на 1916 г., макар да не подлежи на мобилизация, заминава доброволно на фронта. От окопите пише някои от най-силните си стихове. На 2 октомври 1916 г. е убит в бой край Горно Караджово, в Беломорска Македония.
Паметта
Стихотворенията на Дебелянов са събрани и издадени от приятелите му след смъртта му. Гробът му е в Копривщица, в двора на църквата, а над него стои прочутата скулптура „Майка“ на Иван Лазаров: майка, която чака сина си. Родната му къща в Копривщица днес е музей.
Снимка: неизвестен автор / Wikimedia Commons, Public domain
