„История славянобългарска“ на Паисий Хилендарски е малка по обем книга с огромно значение. Завършена през 1762 г., тя символично поставя началото на Българското възраждане. Нейният призив „О, неразумни юроде, поради что се срамиш да се наречеш болгарин?“ е сред най-известните думи в българската история.
Авторът
Паисий Хилендарски е монах в българския Хилендарски манастир в Света гора (Атон). Знае се сравнително малко за живота му. Според традицията е роден през 1722 г. в Банско. В манастира той се сблъсква с пренебрежението на гърци и сърби към българите и с това, че много българи се срамуват от произхода си. Решава да напише история, която да им върне достойнството.
Как е написана
Паисий събира сведения години наред: чете стари летописи, жития и исторически трудове в манастирските библиотеки на Атон, пътува и до Сремски Карловци, където ползва чужди исторически книги. Завършва ръкописа през 1762 г. в Зографския манастир. Книгата не е отпечатана, а се разпространява чрез преписи. Първият препис е направен от Софроний Врачански през 1765 г., а по-късно се появяват десетки други.
Съдържанието
Книгата има два предговора, разказ за историята на българите от древността до падането под османска власт, глави за славянските учители Кирил и Методий и за българските светци, и послеслов. Най-силна е втората, авторска част на предговора, в която Паисий се обръща към целия български народ. Той укорява онези, които се срамуват да се нарекат българи и се гърчеят, и напомня, че българите са имали свое царство, свои царе и светци, своя писменост.
Значението
„История славянобългарска“ не е научен исторически труд в днешния смисъл. Тя е страстна книга, която събужда националното самосъзнание. Преписвана от ръка на ръка и четена в църкви и домове, тя вдъхновява поколения будители. Затова Паисий е смятан за първия български будител, а 1762 г. за начало на Възраждането.
Снимка: неизвестен автор / Wikimedia Commons, Public domain
