24 май е може би най-светлият български празник. На този ден България чества светите братя Кирил и Методий, създателите на славянската писменост, българската азбука, просвета и култура. Празникът е посветен на думата, книгата и знанието.
Братята от Солун
Кирил (светското му име е Константин) и Методий са братя от Солун, живели през IX век. Около 863 г. Кирил създава глаголицата, първата славянска азбука, а двамата превеждат богослужебните книги на славянски език и заминават на мисия във Великоморавия. След смъртта на Методий през 885 г. учениците им са прогонени. Част от тях, сред които Климент, Наум и Ангеларий, намират убежище в България, където княз Борис I ги приема с почести. Тук, в Преславската и Охридската книжовни школи, се развива славянската писменост, а в Преслав се създава кирилицата, наречена на името на Кирил.
Историята на празника
Първото известно честване на братята през Възраждането е организирано на 11 май 1851 г. в Пловдив от Найден Геров, в училището, носещо името им. Празникът бързо се разпространява и става символ на българското национално пробуждане и на преклонението пред образованието. След преминаването към новия календар 11 май става 24 май.
Химнът
Всяка година на 24 май прозвучава химнът „Върви, народе възродени“ по стихове на Стоян Михайловски и музика на Панайот Пипков. Учениците, учителите и всички, свързани с образованието и културата, участват в шествия, а децата носят цветя.
Празникът днес
24 май е официален празник в България. От 2007 г., когато България става член на Европейския съюз, кирилицата е третата официална азбука на ЕС. Това прави празника още по-значим: той е напомняне, че най-голямото ни богатство са езикът, писмеността и културата.
Снимка: Kiril Kapustin / Wikimedia Commons, CC BY 2.5
