Велики Преслав е втората столица на Първата българска държава и център на Златния век на българската култура. Тук, в края на IX и началото на X век, при цар Симеон, се развива Преславската книжовна школа, където се оформя кирилицата. Руините на древния град и прочутата Златна църква са сред най-впечатляващите паметници на средновековна България.
Столицата
През 893 г. княз Борис I свиква Преславски събор, на който столицата е преместена от Плиска в Преслав, а славянският език става официален език на църквата и държавата. При цар Симеон Велики (893–927) Преслав се превръща в един от най-блестящите градове на Югоизточна Европа, съперник на Константинопол. Градът има вътрешна и външна крепост, дворци, църкви, манастири и работилници.
Златната църква
Най-известният паметник на Преслав е Кръглата, наричана още Златна, църква, построена в началото на X век по времето на цар Симеон. Тя е с кръгъл план, с колони, мраморни облицовки, мозайки и позлатени орнаменти, откъдето идва и името ѝ. Днес от нея са запазени основите и части от стените, но и те впечатляват с мащаба и изяществото си.
Преславската керамика
Преслав е известен и с рисуваната си керамика, изключително рядко изкуство за времето. Най-прочутият пример е керамичната икона на Свети Теодор Стратилат, съставена от керамични плочки, която се пази в Националния археологически институт с музей в София. Тя е едно от най-ценните произведения на средновековното българско изкуство.
Посещение
Археологическият резерват „Велики Преслав“ и Националният историко-археологически музей в града пазят паметта на Златния век. Наблизо се намира и Преславското златно съкровище, открито през 1978 г. и изложено в музея. Посещението лесно се съчетава с Плиска и с Мадарския конник.
Снимка: Powerfox / Wikimedia Commons, CC BY-SA 4.0
