„Българският език“ е едно от най-известните стихотворения на Иван Вазов и истински химн на родната реч. То започва с прочутото обръщение „Език свещен на моите деди“ и е посветено на езика, който поетът защитава от пренебрежението на онези, които го смятат за беден и груб.
Вазов отговаря на хулителите с любов и гордост: българският език е език на песни, на страдания и на борба, звучен и богат, способен да изрази всяка мисъл и чувство. Поетът обещава да го възпее и да покаже неговата красота. Стихотворението е актуално и днес, когато много хора смесват родната реч с чужди думи. То е чест избор за рецитиране на 24 май, празника на българската просвета и култура и на славянската писменост.
„Българският език“
Език свещен на моите деди
език на мъки, стонове вековни,
език на тая, дето ни роди
за радост не – за ядове отровни.
Език прекрасен, кой те не руга
и кой те пощади от хули гадки
Вслушал ли се е някой досега
в мелодьята на твойте звуци сладки
Разбра ли някой колко хубост, мощ
се крий в речта ти гъвкава, звънлива –
от руйни тонове какъв разкош,
какъв размах и изразитост жива
Не, ти падна под общия позор,
охулен, опетнен със думи кални
и чуждите, и нашите, във хор,
отрекоха те, о, език страдални!
Не си можал да въплътиш във теб
съзнаньята на творческата мисъл!
И не за песен геният ти слеп –
за груб брътвеж те само бил орисал!
Тъй слушам си, откак съм на света!
Си туй ругателство ужасно, модно,
си тоя отзив, низка клевета,
що слетя всичко мило нам и родно.
Ох, аз ще взема черния ти срам
и той ще стане мойто вдъхновенье,
и в светли звукове ще те предам
на бъдещото бодро поколенье;
ох, аз ще те обриша от калта
и в твоя чистий бляск ще те покажа,
и с удара на твойта красота
аз хулниците твои ще накажа.
Текстът е обществено достояние. Източник: Уикиизточник.
Снимка: неизвестен автор / Wikimedia Commons, Public domain
