„Към брата си“ е едно от най-личните стихотворения на Христо Ботев. То е написано като изповед пред брат, пред най-близкия човек, на когото поетът може да разкаже за болката си.
Стихотворението започва с думите „Тежко, брате, се живее между глупци неразбрани“. Лирическият герой се чувства самотен и неразбран сред хора, които не споделят неговите идеи и тревоги. Той обича отечеството, пази неговия завет, но страда, защото около себе си вижда равнодушие и дребнавост. Така стихотворението изразява драмата на Ботев като човек, изпреварил времето си, изгнаник не само в чуждата земя, но и сред своите. Същевременно в него звучи непримиримост и готовност да продължи по своя път.
„Към брата си“
Тежко, брате, се живее
между глупци неразбрани;
душата ми в огън тлее,
сърцето ми в люти рани.
Отечество мило любя,
неговият завет пазя;
но себе си, брате, губя,
тия глупци като мразя.
Мечти мрачни, мисли бурни
са разпалили душа млада;
ах, ръка си кой ще турне
на туй сърце, дето страда?
Никой, никой! То не знае
нито радост, ни свобода;
а безумно как играе
в отзив на плач из народа!
Често, брате, скришом плача
над народен гроб печален;
но, кажи ми, що да тача
в тоя мъртъв свят коварен?
Нищо, нищо! Отзив няма
на глас искрен, благороден,
пък и твойта й душа няма
на глас божий – плач народен!
Текстът е обществено достояние. Източник: Уикиизточник.
Снимка: неизвестен автор / Wikimedia Commons, Public domain
