Димчо Дебелянов (1887–1916) е един от най-нежните и тъжни гласове на българската поезия. Роден в Копривщица, той живее в София в бедност, работи като чиновник и журналист и пише стихове, пълни с копнеж по детството, по родния дом и по чистотата. Загива на фронта през Първата световна война, на 29 години.
„Помниш ли, помниш ли тихия двор“ е стихотворение за спомена, който връща поета в детството и в родния дом, при майката. Както в прочутото „Да се завърнеш в бащината къща“, домът е символ на изгубената хармония, към която човекът копнее, докато животът го отвежда все по-далеч. Мелодичният стих и повторенията придават на стихотворението почти песенно звучене.
„Помниш ли, помниш ли тихия двор“
Помниш ли, помниш ли тихия двор,
тихия дом в белоцветните вишни? –
Ах, не проблясвайте в моя затвор,
жалби далечни и спомени лишни –
аз съм заключеник в мрачен затвор,
жалби далечни и спомени лишни,
моята стража е моят позор,
моята казън са дните предишни!
Помниш ли, помниш ли в тихия двор
шъпот и смях в белоцветните вишни? –
Ах, не пробуждайте светлия хор,
хорът на ангели в дните предишни –
аз съм заключеник в мрачен затвор,
жалби далечни и спомени лишни,
сън е бил, сън е бил тихия двор,
сън са били белоцветните вишни!
Текстът е обществено достояние. Източник: Уикиизточник.
Снимка: неизвестен автор / Wikimedia Commons, Public domain
