„Две хубави очи“ е може би най-обичаното любовно стихотворение на Пейо Яворов (1878–1914). Написано е през 1906 г. и е посветено на Мина Тодорова, младото момиче, в което поетът е влюбен. Любовта им е обречена, а Мина умира няколко години по-късно в Париж.
Стихотворението е кратко, почти като молитва. Лирическият говорител гледа невинните очи на едно дете, в които още няма „страсти и неволи“, и се моли те да останат такива. Повторенията и музикалният ритъм го правят подобно на песен. Не случайно то е и една от най-често пяните песни по български стихове.
„Две хубави очи“
Две хубави очи. Душата на дете
в две хубави очи; – музика – лъчи
Не искат и не обещават те…
Душата ми се моли,
дете,
душата ми се моли!
Страсти и неволи
ще хвърлят утре върху тях
булото на срам и грях.
Булото на срам и грях –
не ще го хвърлят върху тях
страсти и неволи.
Душата ми се моли,
дете,
душата ми се моли…
Не искат и не обещават те! –
Две хубави очи. Музика, лъчи
в две хубави очи. Душата на дете…
Текстът е обществено достояние. Източник: Уикиизточник.
Снимка: Ivan Karastoyanov / Wikimedia Commons, Public domain
