Пейо Яворов (1878–1914) е поетът на тревогата и на съмнението. Стиховете му са пълни с вътрешни противоречия, с копнеж и с отчаяние, а личният му живот е трагичен като неговата поезия. Той е и участник в македоно-одринското движение, и драматург, и един от най-модерните български поети в началото на ХХ век.
„Ще бъдеш в бяло“ е едно от редките светли стихотворения на Яворов. Често се свързва с любовта му към Мина Тодорова. Лирическият герой, който дълго е живял в „невярата тревожна“, изведнъж иска мир. Той е готов да прегърне отново света, а ако светът се окаже разрушен, да изгради от обломките му „нов свят за двама ни, и свят, и храм“. Това е стихотворение за любовта като спасение.
„Ще бъдеш в бяло“
Ще бъдеш в бяло – с вейка от маслина
и като ангел в бяло облекло…
А мисля днес; света прогнил от зло
не е, щом той е твоята родина.
И ето усъмних се най-подир
в невярата тревожна – искам мир.
И с вяра ще разкрия аз прегръдки,
загледан в две залюбени очи,
и тих ще пия техните лъчи, –
ще пия светлина, лечебни глътки.
И пак ще се обърна просветлен
света да видя цял при ярък ден.
И нека съсипни се той окаже!
(Веднъж ли съм се спъвал в съсипни,
залутан из среднощни тъмнини?)
Аз бих намерил и тогава даже
обломки, от които да създам
нов свят за двама ни, и свят, и храм.
Текстът е обществено достояние. Източник: Уикиизточник.
Снимка: Dimitar Rizov / Wikimedia Commons, Public domain
