„Две души“ е едно от най-известните стихотворения на Пейо Яворов и ключ към цялата му поезия. То започва с прочутите думи „Аз не живея: аз горя“ и изразява основното състояние на лирическия герой: вечното раздвоение.
В гърдите на поета се борят две непримирими души, на ангел и на демон. Той не може да намери покой, защото във всичко вижда противоречие: доброто и злото, любовта и омразата, вярата и съмнението. Навсякъде го преследва „раздвоя несносна“. Стихотворението е кратко, но изключително напрегнато и е сред най-ярките образци на българския символизъм. То обяснява защо Яворов е наричан поетът на тревогата и на вътрешния конфликт.
„Две души“
Аз не живея: аз горя. Непримирими
в гърдите ми се борят две души:
душата на ангел и демон. В гърди ми
те пламъци дишат и плам ме суши.
И пламва двоен пламък, дето се докосна
и в каменът аз чуя две сърца…
Навсякъде сявга раздвоя несносна
и чезнещи в пепел враждебни лица.
И подир мене с пепел вятъра навсъде
следите ми засипва: кой ги знай?
Аз сам не живея – горя! – и ще бъде
следата ми пепел из тъмен безкрай.
Текстът е обществено достояние. Източник: Уикиизточник.
Снимка: неизвестен автор / Wikimedia Commons, Public domain
