„Заточеници“ е едно от най-известните стихотворения на Пейо Яворов и една от най-обичаните български песни. То рисува кораб, който в залеза на слънцето отплава по морето и отнася изгнаниците далеч от родните брегове, може би завинаги.
Стихотворението е изпълнено с тиха, мъжествена тъга. Морето е спокойно, вълните почиват, но в душите на заточениците няма покой: те знаят, че едва ли някога ще се върнат. Яворов, който сам е участник в македоно-одринското освободително движение, превръща тази картина в символ на съдбата на всички, откъснати от родината си заради борбата за свобода. Мелодичният стих е направил „Заточеници“ естествено песен, която и днес се пее.
„Заточеници“
От заник-слънце озарени,
алеят морски ширини;
в игра стихийна уморени,
почиват яростни вълни…
И кораба се носи леко
с попътни тихи ветрове,
и чезнете в мъгли далеко
вий, родни брегове
И някога за път обратен
едва ли ще удари час:
вода и суша — необятен,
света ще бъде сън за нас!
А Вардар, Дунав и Марица,
Балкана, Странджа и Пирин
ще греят нам — до гроб зарица
сред споменът един.
Рушители на гнет вековен,
продаде ни предател клет;
служители на дълг синовен,
осъди ни врага заклет.
А можехме, родино свидна,
ний можехме с докраен жар
да водим бой — съдба завидна! —
край твоя свят олтар.
Но корабът, уви, не спира;
все по-далеч и по далеч
лети, отнася ни… Простира
нощта крилото си — и веч
едва се мяркат очертани
на тъмномодър небосклон
замислените великани
на чутният Атон.
И ний през сълзи накипели
обръщаме за сетен път
назад, към скъпи нам предели,
угаснал взор — за сетен път
простираме ръце в окови
към нашият изгубен рай…
Горчива скръб сърца ни трови. —
Прощавай, роден край!
Текстът е обществено достояние. Източник: Уикиизточник.
Снимка: Dimitar Rizov / Wikimedia Commons, Public domain
