Казанлъшката гробница е един от най-ценните паметници на тракийската култура и първият български обект, включен в списъка на световното наследство на ЮНЕСКО, през 1979 г. Тя е известна със стенописите си, едни от най-добре запазените образци на елинистическата живопис в света.
Случайното откритие
Гробницата е открита случайно на 19 април 1944 г. от войници, които копаели окоп в североизточната част на Казанлък. Под насипа на могилата те попаднали на каменна стена, разбили я и влезли в тесен коридор, водещ до кръгло засводено помещение. Разбрали, че са открили нещо важно, и извикали археолог.
Кога и за кого
Гробницата датира от края на IV или началото на III век пр. Хр. Тя е част от голям некропол край Севтополис, столицата на Одриското царство. Построена е за тракийски владетел, погребан с почести.
Архитектурата
Гробницата се състои от коридор (дромос) и кръгла гробна камера с кошеровиден купол, изградени от тухли. Подобни куполни гробници са открити в Тракия, Южна Русия и Мала Азия, но Казанлъшката е уникална със своята украса.
Стенописите
Стените на коридора и камерата са покрити с живопис на площ около 40 квадратни метра. Сцените показват бойни епизоди и погребално угощение. Най-известната сцена е в купола: владетелят и неговата съпруга се държат за ръце в жест на прощаване, а около тях слуги носят дарове, водят коне и колесница. Художникът е работил с ограничена палитра от черен, червен, жълт и бял цвят, но постига изумителна нежност и изразителност.
Посещение
За да бъдат опазени крехките стенописи, оригиналната гробница е затворена за масови посещения. До нея е изградено точно копие, което може да бъде разгледано. Посещението лесно се съчетава с Долината на тракийските царе и с Розовата долина около Казанлък.
Снимка: Ivelin Mincov / Wikimedia Commons, CC BY 2.5
