Рилският манастир е най-големият и най-известният манастир в България и едно от светините на православния свят. Разположен в долината на Рилска река, сред гъсти гори и високи върхове, той привлича поклонници и туристи от цял свят. От 1983 г. е в списъка на световното културно наследство на ЮНЕСКО.
Свети Иван Рилски
Началото на манастира е свързано с Иван Рилски, отшелник, живял през X век. Той се оттегля в планината, за да живее в молитва и уединение, но славата му на светец привлича ученици. Около пещерата му постепенно израства монашеска общност. Свети Иван Рилски е почитан като небесен закрилник на българския народ.
Кулата на Хрельо и пожарът от 1833 г.
Най-старата запазена сграда е Хрельовата кула, построена през 1334–1335 г. от местния феодал Хрельо. През вековете манастирът е разрушаван и възстановяван многократно. През 1833 г. голям пожар унищожава почти всичко, освен кулата. Днешният облик е резултат от възстановяването след пожара. Главната църква „Рождество Богородично“ е построена през 1834–1837 г., а за строежа дарения изпращат българи от цялата страна.
Стенописите
Стените и галериите на църквата са покрити със стенописи от майстори на Самоковската школа, сред които Захари Зограф. Особено впечатляващи са сцените на Страшния съд, в които грешниците са облечени като съвременниците на художниците. Манастирът пази и богат музей. Най-прочутият му експонат е Рафаиловият кръст, дървен кръст с над сто миниатюрни библейски сцени, върху който монахът Рафаил работи дванадесет години.
Средище на духовността
През Възраждането Рилският манастир е център на книжовността и образованието. Тук са живели и творили много възрожденци. Днес той продължава да бъде действащ манастир и едновременно символ на България. Образът на свети Иван Рилски стои и върху българската монета от едно евро.
Снимка: Raggatt2000 / Wikimedia Commons, CC BY-SA 3.0
