През 2002 г. Съюзът на българските художници възстанови след 15-годишно прекъсване националната награда за живопис „Захари Зограф“, а Култ.бг проследи връчването ѝ в следващите години. Наградата носи името на един от най-големите български художници, човек, който промени иконописта и донесе в нея живия свят.
Самоковският майстор
Захари Христович Зограф е роден през 1810 г. в Самоков, град с прочута иконописна школа. Учи при баща си Христо Димитров и при по-големия си брат Димитър Зограф. Още млад става търсен майстор. Работи в най-важните български манастири: Рилския, Бачковския, Троянския, Преображенския, както и в Света гора. Умира едва на 43 години, през 1853 г., оставяйки огромно наследство.
Иконописец и художник
Зограф е иконописец, но в творбите му ясно се вижда новото време. Той рисува реални хора, съвременни дрехи, пейзажи и битови сцени. В „Страшния съд“ грешниците често са познати от ежедневието типове: кръчмари, лихвари, чорбаджии. В „Колелото на живота“ в Преображенския манастир човешкият живот е показан като кръговрат от раждането до смъртта. Цветовете са ярки, композициите динамични, а в детайлите има хумор.
Първият български автопортрет
Захари Зограф рисува и портрети на свои съвременници, нещо рядко за възрожденския иконописец. Неговият автопортрет, днес в Националната художествена галерия, се смята за първия в българското изкуство. Художникът вече не е анонимен майстор, а личност, която съзнава стойността си. Той често се подписва в стенописите си, понякога и с кратки бележки за себе си.
Наследството
Зограф стои на границата между средновековната традиция и модерното изкуство. След него идват първите академично образовани български художници, като Николай Павлович. Затова е символично, че най-престижната национална награда за живопис носи неговото име. Тя припомня, че българското изкуство има дълбоки корени.
Снимка: Adam Jones from Kelowna, BC, Canada / Wikimedia Commons, CC BY-SA 2.0
