Боянската църква е малка средновековна църква в полите на Витоша, в софийския квартал Бояна. Малка по размери, тя е голяма по значение: стенописите ѝ от 1259 г. са сред най-важните паметници на средновековното изкуство в Европа. От 1979 г. църквата е в списъка на световното наследство на ЮНЕСКО.
Три строителни етапа
Църквата е изграждана на три етапа. Най-старата, източна част е от X–XI век. През XIII век севастократор Калоян, близък на царския двор, добавя двуетажна пристройка. Третата част е от XIX век. Най-ценни са стенописите от втория етап, поръчани от Калоян и завършени през 1259 г., както гласи ктиторският надпис.
Калоян и Десислава
Сред стенописите са портретите на ктиторите, севастократор Калоян и съпругата му Десислава, както и на цар Константин Асен и царица Ирина. Лицата им са изненадващо живи и индивидуални. Десислава, с нежното си лице и благородна стойка, е един от най-обичаните образи в българското изкуство. Тези портрети са сред най-ранните реалистични портрети в европейската живопис.
Майсторът
Името на художника не е известно. Затова е наречен Боянският майстор. Неговите светци са изобразени с човешка топлина, с чувства и характер, а не като застинали икони. Това човешко измерение предхожда с десетилетия подобни търсения в италианската живопис и прави Бояна уникален паметник на европейската култура.
Посещение
Днес Боянската църква е музей. За да се запазят стенописите, посещенията са на малки групи и за кратко време. Мястото е спокойно, заобиколено от стари дървета, и си заслужава да се посети, заедно с Националния исторически музей, който е наблизо.
Снимка: uploaded by bg:Потребител:Kandi / Wikimedia Commons, Public domain
