Иван Вазов е наричан „патриархът на българската литература“. Поет, романист, разказвач, драматург и пътеписец, той създава първия български роман, „Под игото“, и десетки произведения, които и днес се учат в училище. Неговият живот обхваща две епохи: Възраждането и първите десетилетия на свободна България.
Детство в Сопот
Иван Минчов Вазов е роден на 9 юли 1850 г. в Сопот, в семейството на заможен търговец. Майка му Съба Вазова е будна и ученолюбива жена и подкрепя поетичните му наклонности, а баща му иска да го направи търговец. Вазов учи в Сопот, в Калофер, където е помощник-учител при Ботьо Петков, бащата на Христо Ботев, и в Пловдивската гимназия. Там се увлича по френската поезия на Беранже, Юго и Ламартин.
Емиграция и хъшовете
През 1870 г. баща му го изпраща в Румъния да се учи на търговия при чичо си. Вместо това Вазов пише стихове и бяга в Браила, където живее сред хъшовете, българските емигранти революционери. Там се запознава с Ботев. Този опит по-късно ще се превърне в повестта „Немили-недраги“.
След Освобождението
След Освобождението Вазов работи като чиновник и съдия, а в годините на Източна Румелия живее в Пловдив. Там пише цикъла „Епопея на забравените“ (1881–1884), повестта „Немили-недраги“ и „Чичовци“. След Съединението, заради политически противоречия, е принуден да емигрира в Одеса, където пише „Под игото“. Романът излиза в края на 80-те години и бързо става най-четената българска книга.
Писателят на нацията
Вазов живее в София до края на живота си. Той е академик, а през 1897–1899 г. е министър на народното просвещение. Пише поезия, разкази, романи, пиеси и пътеписи за родната природа, сред които „Великата Рилска пустиня“. Стихотворения като „Отечество любезно, как хубаво си ти!“, „Българският език“ и „Опълченците на Шипка“ се учат наизуст от поколения.
Последните години
През 1920 г. България чества тържествено неговата 70-годишнина. Вазов умира на 22 септември 1921 г. в София. Народният театър в София носи неговото име, а къщите музеи в Сопот и София пазят паметта му. Малко писатели са били толкова обичани от своя народ.
Снимка: Rundevuk / Wikimedia Commons, CC BY-SA 4.0