Никола Вапцаров живее само 32 години и издава приживе една-единствена стихосбирка. Въпреки това той е сред най-изучаваните български поети, а стиховете му за вярата в живота и в човека звучат и днес.
Детство в Банско
Вапцаров е роден на 7 декември 1909 г. (24 ноември стар стил) в Банско, което тогава е в пределите на Османската империя. Баща му Йонко Вапцаров е войвода на ВМРО, а майка му Елена е учителка, завършила американския колеж в Самоков. Родната му къща в Банско днес е музей.
Морякът и огнярят
След гимназията в Разлог Вапцаров учи в Морското машинно училище във Варна (1926–1932), което днес носи неговото име. Като курсант плава до Цариград, Александрия, Бейрут и Хайфа. След дипломирането си работи като огняр и механик във фабрика в село Кочериново. Там се включва в защитата на работниците, пише и играе в любителски театър. Жени се за Бойка, но първото им дете умира съвсем малко. През 1936 г., след авария във фабриката, е уволнен и заминава за София.
„Моторни песни“
През 1940 г. излиза стихосбирката „Моторни песни“, единствената книга на Вапцаров, отпечатана приживе. Поезията му е необичайна за времето: той пише за машини, заводи и работници, но без плакатност, с нежност и с непоклатима вяра, че животът заслужава да бъде живян. Сред най-известните му стихотворения са „Вяра“, „Песен за човека“, „Родина“, „Завод“, „Писмо“ и „Прощално“.
Арест и смърт
Вапцаров е свързан с нелегалната комунистическа партия и участва в антифашистка дейност. През 1942 г. е арестуван и осъден на смърт по Закона за защита на държавата. Разстрелян е на 23 юли 1942 г. в София. Малко преди това пише стихотворението „Прощално“, посветено на съпругата му, и кратко стихотворение за борбата, което започва с думите „Борбата е безмилостно жестока“.
Какво да запомним за изпита
- Основната тема е вярата в живота и в човека въпреки всички изпитания.
- Лирическият герой е обикновен човек, работник, който мечтае за по-справедлив свят.
- Модерният свят, машините и техниката присъстват в поезията му като естествена част от живота.
- Стилът е разговорен, близък до живата реч, често със свободен стих.
Наследството
Стиховете на Вапцаров са преведени на много езици. Дълго време той е представян едностранчиво, като политически символ. Днес читателите го откриват отново като поет на надеждата, чиито прости думи носят силно чувство.
Снимка: Svilen Enev / Wikimedia Commons, CC BY-SA 3.0
