Петко Рачов Славейков е една от най-ярките фигури на Българското възраждане: поет, учител, журналист, фолклорист, борец за църковна независимост и след Освобождението политик. Той е баща на поета Пенчо Славейков и прародител на цял род, оставил следа в българската история.
Младостта
Петко Славейков е роден на 17 ноември 1827 г. във Велико Търново, в семейството на казанджия. Според преданието, в село Вишовград той толкова се възхищава от славеите, че приема фамилията Славейков. Учи в Търново, Дряново, Трявна и Свищов, но най-вече се самообразова, като чете в манастирските библиотеки. Голямо влияние му оказва „История славянобългарска“ на Паисий.
Учителят
От 1843 г. Славейков е учител в много градове и села: Трявна, Видин, Враца, Плевен, Елена и други. Първото класно училище в Елена той нарича шеговито „Даскалоливницата“. Събира хиляди народни песни, пословици и поговорки и издава първите си книги със стихове и басни.
Журналистът
В Цариград Славейков издава сатиричния вестник „Гайда“ и влиятелния вестник „Македония“. Той е сред най-активните участници в борбата за независима българска църква, увенчана с учредяването на Българската екзархия през 1870 г. Пише остри статии, заради които на няколко пъти е арестуван.
Поетът
Сред най-известните поетични творби на Славейков са поемата „Изворът на Белоногата“, стихотворението „Не пей ми се“, както и многобройни песни, станали народни. Той въвежда в българската поезия нови жанрове и обогатява езика с народни думи и обрати.
Политикът
След Освобождението Славейков е депутат в Учредителното събрание, един от водачите на Либералната партия, председател на Народното събрание и министър. Той се бори за демократична конституция и за правата на гражданите. Умира на 1 юли 1895 г. в София. Площад „Славейков“ в столицата, с паметника на баща и син, пази паметта за рода.
Снимка: неизвестен автор / Wikimedia Commons, Public domain
