Любен Каравелов е една от ключовите фигури на Българското възраждане: писател, поет, журналист, етнограф и революционер. Той е председател на Българския революционен централен комитет, близък съратник на Левски и Ботев, и автор на повести, които и днес се четат в училище.
Копривщица и Москва
Любен Каравелов е роден около 1834–1837 г. в Копривщица, в семейството на заможния бегликчия Стойчо Каравела. Той е по-големият брат на Петко Каравелов, по-късно министър-председател на България. Учи в Копривщица при Найден Геров, в Пловдив и Одрин. През 1857 г. заминава за Москва, където учи в университета, събира български народни песни и започва да пише.
Писателят
Каравелов пише повести и разкази за българския живот. Най-известни са „Българи от старо време“, публикувана първо на руски през 1867 г. и после на български в неговия вестник, с незабравимите образи на хаджи Генчо и дядо Либен от Копривщица, „Маминото детенце“ и „Турски паша“. Автор е и на стихотворения, сред които „Хубава си, моя горо“, превърнало се в песен.
Журналистът и революционерът
След години в Сърбия Каравелов се установява в Букурещ. Там издава вестниците „Свобода“ и „Независимост“, в които призовава за революционна борба. Той става председател на Българския революционен централен комитет и работи заедно с Васил Левски и Христо Ботев за подготовката на въстание.
Последните години
След залавянето и обесването на Левски през 1873 г. Каравелов се разочарова и се оттегля от революционната дейност. Посвещава се на просветата и издава научно-популярно списание. След Освобождението се установява в Русе, където умира на 21 януари 1879 г. Родната му къща в Копривщица днес е музей.
Снимка: неизвестен автор / Wikimedia Commons, Public domain
