Христо Ботев е един от най-великите българи: поет, публицист и революционер, загинал на 28 години в боя за свободата на България. Написал е само около двадесет стихотворения, но те са сред най-силните в българската литература, а смъртта му във Врачанския Балкан го превръща в легенда.
Детство в Калофер
Христо Ботьов Петков е роден на 6 януари 1848 г. (25 декември 1847 г. по стар стил) в Калофер. Баща му Ботьо Петков е учител и книжовник, получил образование в Одеса, а майка му Иванка Ботева е от скромно калоферско семейство. Детството му минава в Калофер и Карлово, където учи при баща си.
Одеса и първите бунтове
През 1863 г. Ботев заминава да учи в Одеса с руска стипендия. Трудно понася строгата дисциплина в гимназията, но чете много, особено руските революционни демократи, и започва да пише стихове. Изключен е от гимназията, известно време е учител в Бесарабия и през 1867 г. се връща в Калофер. Там, на празник, произнася пламенна реч срещу чорбаджиите и турската власт и е принуден да напусне града завинаги.
Емиграцията в Румъния
Ботев живее години наред в Румъния в бедност, сред хъшовете. Работи като учител, наборчик, журналист. Издава вестниците „Дума на българските емигранти“, „Будилник“, „Знаме“ и „Нова България“, в които пише остри статии и фейлетони. Близък е с Любен Каравелов и с Васил Левски. През 1875 г. излиза сборникът „Песни и стихотворения от Ботйова и Стамболова“, в който са събрани повечето му стихотворения. Същата година се жени за Венета, с която имат дъщеря Иванка.
Четата
През пролетта на 1876 г., когато избухва Априлското въстание, Ботев организира чета, която да се притече на помощ на въстаниците. На 17 май (стар стил) четниците се качват като пътници на австрийския параход „Радецки“, превземат го и слизат на българския бряг при Козлодуй. Ботев целува родната земя. Четата се бие храбро във Врачанския Балкан с многократно по-силен противник. На 20 май (1 юни по нов стил) 1876 г., край връх Вола, Ботев е убит от куршум.
Паметта
Всяка година на 2 юни в цялата страна в 12 часа на обяд прозвучават сирени в памет на Ботев и на всички загинали за свободата на България. Стихотворенията му, сред които „Хаджи Димитър“, „Моята молитва“, „Обесването на Васил Левски“, „На прощаване в 1868 г.“ и „Елегия“, се учат от поколения. Ботев остава символ на безкомпромисната борба за свобода и справедливост.
Снимка: неизвестен автор / Wikimedia Commons, Public domain
