Елин Пелин е един от най-обичаните български писатели. Наричат го „певецът на българското село“, защото никой друг не описва така живо, смешно и тъжно живота на селяните от началото на ХХ век. Същевременно той е автор на едни от най-хубавите книги за деца в българската литература.
Байлово
Елин Пелин е псевдонимът на Димитър Иванов Стоянов. Той е роден на 18 юли 1877 г. в село Байлово, Софийско, в многодетно семейство. Баща му, Йото Варджията, е земеделец, зидар и дърводелец, будна личност, която държи децата му да учат. В къщата им има книги, сред които „Под игото“ и съчиненията на Ботев и Каравелов.
Учител и писател
Младият Димитър учи в София, Златица, Панагюрище и Сливен, но не завършва гимназия. Самообразова се, като чете страстно. Мечтае да стане художник и кандидатства в Рисувалното училище, но не е приет. Работи като учител в родното си село и започва да пише. В края на XIX век се установява в София, където се занимава с журналистика и литература. Използва много псевдоними, но Елин Пелин остава завинаги.
Разказите
През 1904 и 1911 г. излизат двата тома на неговите „Разкази“. В тях са „Андрешко“, „Косачи“, „Ветрената мелница“, „Задушница“, „На оня свят“ и много други. През 1911 г. излиза и повестта „Гераците“. Героите му са селяни с техните радости, беди, хитрости и суеверия. Елин Пелин пише с хумор и съчувствие, с богат, образен език. По-късно излизат цикълът „Под манастирската лоза“ и „Земя“.
За децата
Елин Пелин обича децата и пише за тях стихове, приказки и разкази. „Ян Бибиян“ и „Ян Бибиян на Луната“ (1933–1934) са първият български фантастичен роман за деца, а „Пижо и Пендо“ и стихотворенията му се учат наизуст от поколения.
Последните години
Писателят работи в Университетската библиотека и дълги години ръководи Къщата музей „Иван Вазов“ в София. Умира на 3 декември 1949 г. В Байлово е открита къща музей, а градът Елин Пелин край София носи неговото име.
Снимка: неизвестен автор / Wikimedia Commons, Public domain
