Димитър Димов е автор на два от най-четените български романа на XX век – „Тютюн“ и „Осъдени души“. Необичайното е, че през целия си живот той е и учен, ветеринарен лекар и професор по анатомия.
Детство и младост
Димов е роден на 25 юни 1909 г. в Ловеч, а детството му минава в Дупница. Баща му, офицер, загива на фронта през 1913 г., когато момчето е на четири години. Майка му се омъжва повторно за офицер, който след оставката си става тютюнев експерт. Така младият Димов вижда отблизо тютюневите складове и работниците в тях, опит, който по-късно ще се превърне в основата на „Тютюн“. Като ученик е затворен и мечтателен, чете философия и рисува карикатури на учителите си.
Учен и писател
Димов завършва ветеринарна медицина и прави научна кариера. Става професор по анатомия на гръбначните животни. Литературата върви паралелно с науката. През 1938 г. излиза първият му роман, „Поручик Бенц“.
„Осъдени души“
През 1943–1944 г. Димов специализира в Испания. Впечатленията от страната, разтърсена от Гражданската война, стават материал за романа „Осъдени души“ (1945). Той разказва за англичанката Фани Хорн и за любовта ѝ към йезуитския монах отец Рикардо Ередиа. Това е роман за страстта, вярата и опустошението на душата.
„Тютюн“
„Тютюн“ излиза през 1951 г. и веднага предизвиква остра дискусия. Критиката упреква автора, че не показва достатъчно убедително работническата класа и партията. Димов преработва романа и второто издание излиза през 1954 г. Книгата разказва за възхода на Борис Морев, беден младеж, който става тютюнев магнат, и за Ирина, която жертва любовта си заради богатството. Романът е екранизиран през 1961 г. от режисьора Никола Корабов.
Драматургът
Димов пише и пиеси, сред които „Жени с минало“, „Почивка в Арко Ирис“ и „Виновният“. Те се поставят успешно в театрите в продължение на години.
Последните години
Писателят умира внезапно на 1 април 1966 г. в Букурещ, едва на 56 години. Дъщеря му Теодора Димова също става известна писателка.
Какво да запомним
- Главните теми на Димов са страстта, разрушителната сила на амбицията и цената на избора.
- Героите му често са силни и противоречиви личности, разкъсвани между чувство и интерес.
- С „Осъдени души“ той е един от малко български писатели на своето време, които развиват действието на голям роман изцяло извън България.
Снимка: Iván Romero / Wikimedia Commons, CC BY-SA 4.0
