„Осъдени души“ е романът, който прави Димитър Димов известен, и един от най-необичайните в българската литература. Действието му не се развива в България, а в Испания в навечерието на Гражданската война. Това е история за страстта, вярата и саможертвата, с герои, които не могат да избягат от съдбата си.
Авторът и Испания
Димитър Димов (1909–1966) е ветеринарен лекар и учен. През 1943–1944 г. специализира в Мадрид и там събира впечатленията, от които се ражда романът. „Осъдени души“ излиза през 1945 г. и веднага печели читателите с драматичния си сюжет и с непознатия дотогава в българската проза екзотичен свят.
Резюме
Фани Хорн е богата англичанка, разочарована, зависима от морфина и без цел в живота. Тя пристига в Испания, където среща Луис Ромеро, някогашен републиканец, превърнал се в контрабандист. По време на пътуване до Авила, в крайпътен хан, Фани става свидетел на трагичен инцидент и среща йезуита отец Рикардо Ередиа, лекар и монах, посветил се на борбата с болестите. Неговото спокойствие и достойнство я поразяват. Постепенно Фани се влюбва в него с всепоглъщаща страст. Между тях обаче стоят вярата, обетът и дългът на Ередиа. Опитвайки да бъде близо до него, Фани се посвещава на грижата за болните в подвижна болница по време на епидемия. Финалът на романа е трагичен.
Героите
Фани Хорн е жена, осъдена от собствената си страст, която търси спасение, но не може да надмогне себе си. Отец Ередиа е фанатично предан на вярата и дълга, но и той е раздвоен между човешкото и божественото. Луис Ромеро е изгубил и идеалите, и родината си. Около тях е цяла галерия от авантюристи, аристократи и бедняци, които рисуват лицето на Испания в предвоенните години.
Темите
Заглавието подсказва главната идея: героите са „осъдени души“, обречени от страстите, фанатизма или отчаянието си. Романът говори за сблъсъка между чувството и дълга, между плътта и духа, за вярата, която може да спасява и да погубва. Той е и картина на една страна пред гражданска война.
Екранизацията
През 1975 г. романът е екранизиран от режисьора Въло Радев. Но дори и най-добрият филм трудно предава напрежението на Димовия текст, така че книгата си остава най-доброто място за среща с Фани и Ередиа.
Снимка: неизвестен автор / Wikimedia Commons, Public domain
