Публикувано на 30 септември 2026

Никола Вапцаров – „Вяра“

Редакция Култ.бг 0 коментара
Култ.бг >> Поезия >> Никола Вапцаров – „Вяра“
Къщата музей на Никола Вапцаров в Банско

Никола Вапцаров (1909–1942) е роден на 7 декември 1909 г. в Банско. Завършва Морското машинно училище във Варна, плава като огняр и механик, работи във фабрика в Кочериново. Приживе издава само една стихосбирка, „Моторни песни“ (1940), но тя е достатъчна, за да го нареди сред най-обичаните български поети. През 1942 г. е осъден на смърт за антифашистка дейност и е разстрелян в София на 32 години.

„Вяра“ открива „Моторни песни“ и е може би най-личното му стихотворение. Написано е на разговорен, почти прозаичен език, без украси. Поетът признава, че животът е суров и че се бори с него, но настоява: „аз пак ще обичам“. Вярата, за която говори, е вярата в човека и в по-доброто бъдеще, „бронирана здраво в гърдите“, която никой не може да отнеме.

„Вяра“

Ето — аз дишам,
работя,
живея
и стихове пиша
(тъй както умея).
С живота под вежди
се гледаме строго
и боря се с него,
доколкото мога.

С живота сме в разпра,
но ти не разбирай,
че мразя живота.
Напротив, напротив! —
Дори да умирам,
живота със грубите
лапи челични
аз пак ще обичам!
Аз пак ще обичам!

Да кажем, сега ми окачат
въжето
и питат:
„Как, искаш ли час да живееш?“
Веднага ще кресна:
„Свалете!
Свалете!
По-скоро свалете
въжето, злодеи!“

За него — Живота —
направил бих всичко. —
Летял бих
със пробна машина в небето,
бих влезнал във взривна
ракета, самичък,
бих търсил
в простора
далечна
планета.

Но все пак ще чувствам
приятния гъдел,
да гледам как
горе
небето синее.
Все пак ще чувствам
приятния гъдел,
че още живея,
че още ще бъда.

Но ето, да кажем,
вий вземете, колко? —
пшеничено зърно
от моята вера,
бих ревнал тогава,
бих ревнал от болка
като ранена
в сърцето пантера.

Какво ще остане
от мене тогава? —
Миг след грабежа
ще бъда разнищен.
И още по-ясно,
и още по-право —
миг след грабежа
ще бъда аз нищо.

Може би искате
да я сразите
моята вяра
във дните честити,
моята вяра,
че утре ще бъде
живота по-хубав,
живота по-мъдър?

А как ще щурмувате, моля?
С куршуми?
Не! Неуместно!
Ресто! — Не струва! —
Тя е бронирана
здраво в гърдите
и бронебойни патрони
за нея
няма открити!
Няма открити!

Текстът е обществено достояние. Източник: Уикиизточник.

Снимка: Svilen Enev / Wikimedia Commons, CC BY-SA 3.0

Вашият коментар

Вашият имейл адрес няма да бъде публикуван. Задължителните полета са отбелязани с *

Свързани статии

Пенчо Славейков – „Cis moll“

Пенчо Славейков (1866–1912) е поетът, който отваря българската литература към европейската философия и модернизъм. Учи…

Христо Ботев – „На прощаване в 1868 г.“

„На прощаване в 1868 г.“ е едно от най-известните стихотворения на Христо Ботев. То е…

Христо Ботев – „Хаджи Димитър“

„Хаджи Димитър“ е едно от най-известните стихотворения в българската литература. Христо Ботев (1848–1876) го публикува…