„Уличната жена“ е едно от най-трогателните стихотворения на Христо Смирненски. В него поетът говори за жена, която нощта и мизерията са превърнали в „посърнал цвят“, и вместо да я съди, той я съжалява.
Стихотворението е част от социалната лирика на Смирненски, заедно с „Цветарка“ и „Братчетата на Гаврош“. Героите на тези творби са хората от дъното на големия град: бедните, гладните, отхвърлените. Тук поетът избира една от най-заклеймяваните фигури в обществото и показва, че зад нея стоят бедността и безизходицата.
Как е построено. Още в първия стих мизерията е „люлката“, в която е израснала героинята, а животът свири на „фалшива цигулка“. Нощта е нейната „мащеха неумолима“. Смирненски използва контрасти: блясъкът на електрическите лампи и болката зад смеха, увехналите циклами на гърдите ѝ и гостенина Глад, който я чака у дома. Най-силният образ е портретчето на дете над прашната масичка. В „невинността някогашна“ на детския поглед се чете сегашният ужас.
Финалът. Последните две строфи съдържат неочакван обрат. Смъртта идва да вземе душата на жената, но се смущава: животът я е изпреварил. Героинята отдавна е без душа. Това е най-тежката присъда, но не над нея, а над света, който я е довел дотук.
Какво да запомним. Темата е социалната несправедливост и загубата на човешкото у човека. Тонът е състрадателен. Стилът съчетава символистични образи (нарцис, циклами, персонифицираните Нощ, Глад, Смърт и Живот) със социален патос.
„Уличната жена“
Мизерията залюля те в свойта люлка
при първите лъчи
и на живота под фалшивата цигулка
танцуваш ти с разплакани очи.
Нощта е твойта мащеха неумолима –
безмилостна и зла,
последний нарцис на душата ти отнима
и свлича те по черни стъпала.
Под блясъка на електрическите ламби
празнуваш вечен грях
и смееш се така, че ти сама едвам би
разбрала болката на своя смях.
Закичила гърди с увехнали циклами,
сама посърнал цвят,
завръщаш се дома пияна от измами,
за да беседваш с гостенина Глад.
А там виси, уви, над масичката прашна
портретче на дете
и в ясний поглед на невинност някогашна
сегашният ти ужас се чете.
И все така… А в есента на твойта хладна
и блудна красота
ще спре Смъртта, настръхнала и безпощадна,
пред твоите отключени врата.
Но щом простре ръка душата ти да вземе,
тя в миг ще се смути:
Всевластникът Живот преварил я навреме –
и ти… отдавна без душа си ти!
Текстът е обществено достояние. Източник: Уикиизточник.
Снимка: неизвестен автор / Wikimedia Commons, Public domain
