„Цветарка“ е едно от най-нежните и най-тъжните стихотворения на Христо Смирненски. То започва с прочутия образ на Витоша, „загадъчна и нежна като теменужен остров в лунносребърни води“.
В нощния град, сред блясъка на заведенията и шума на улиците, едно бедно момиче продава цветя. То предлага своите букети на минувачите, но хората минават покрай него безразлични. Смирненски противопоставя красотата на цветята и на момичето на студенината и суетата на големия град. Цветарката е едновременно реален образ от следвоенна София и символ на всички онези, чиято красота и младост са погубени от бедността. Стихотворението е пример за това как Смирненски съчетава социалната тема с изящен, музикален стих, изпълнен с цветове и светлина.
„Цветарка“
Тази вечер Витоша е тъй загадъчна и нежна –
като теменужен остров в лунносребърни води,
и над смътния й гребен, сякаш в болка безнадеждна,
се разтапят в тънка пара бледи есенни звезди.
И грамаден и задъхан, скрил в гранитната си пазва
хиляди души разбити – глъхне празничния град
и под лунно наметало с шепот странен той разказва
повестите безутешни на вседневен маскарад.
А из улицата шумна, под гирлянди електрични,
ето малката цветарка бърза от локал в локал,
де оркестрите разливат плавни звукове ритмични
и от тях се рони сякаш скрита мъка и печал.
С погледа смутен и влажен на прокудена русалка
между масите пристъпя и предлага плахо тя:
златожълти хризантеми в кошничка кокетно малка
и усмивката смирена по рубинени уста.
Върху стройното й тяло, върху младостта й цветна,
като черни пипала се плъзгат погледи отвред
и в усмивки иронични блика мисъл неприветна,
че цветята се купуват, а и тя е чуден цвет.
И оркестърът въздъхва, стихват плачущи акорди,
гаснат, млъкват, но отново гръмват те по даден знак,
понесат се нависоко волнокрили, смели, горди
и се спуснат бавно, плавно като мек приятен сняг.
Но от маса къмто маса свойта кошничка показва
светлокосата девойка с поглед смътен и нерад,
а грамаден и задъхан, скрил в студената си пазва
хиляди души разбити – дебне каменния град.
Текстът е обществено достояние. Източник: Уикиизточник.
Снимка: неизвестен автор / Wikimedia Commons, Public domain
