„Записки по българските въстания“ на Захари Стоянов е една от най-важните книги на Българското възраждане и част от училищната програма. Това е разказ на участник и очевидец за борбите за свобода в годините 1870–1876 г. и най-вече за Априлското въстание, написан с толкова жив език, че се чете като роман.
Авторът
Захари Стоянов (1850–1889), с рождено име Джендо Стоянов, е роден в село Медвен. Като млад е овчар, после шивашки калфа в Русе. Там се включва в революционното движение. Участва в неуспешното Старозагорско въстание през 1875 г., а през 1876 г. е апостол в Четвърти, Пловдивски революционен окръг, заедно с Георги Бенковски и Панайот Волов. След Освобождението става журналист и политик, един от водачите на Съединението през 1885 г. и председател на Народното събрание. Умира в Париж през 1889 г., едва на 39 години.
Защо е написана
След Освобождението се появяват твърдения, че Априлското въстание е било незначително движение на няколко села, а кланетата са предизвикани от „нехранимайковци“. Захари Стоянов е възмутен и от това, че героите на въстанието са забравени. Той решава да разкаже истината такава, каквато я е видял, „разказ на очевидци“, както гласи подзаглавието. Трите тома излизат през 1884, 1887 и 1892 г., последният след смъртта му.
Съдържанието
Книгата разказва за Старозагорското въстание, за Гюргевския революционен комитет и подготовката на Априлското въстание, за събранието в Оборище, за Хвърковатата чета на Бенковски и за хода и погрома на въстанието. Захари Стоянов описва и собствения си живот, но никога не се поставя в центъра. В центъра са хората: смели и страхливи, мъдри и наивни, и най-вече Бенковски, чийто образ е един от най-ярките в книгата.
Стилът
Силата на „Записките“ е в езика: жив, разговорен, пълен с хумор, ирония и народни изрази. Захари Стоянов не идеализира, а показва и слабостите на въстаниците. Затова книгата звучи толкова истинска. Тя се смята за начало на българската мемоаристика и историография.
Съдбата на книгата
След първоначалния интерес „Записките“ са почти забравени, докато през 1928 г. професор Александър Балабанов не ги преиздава в един том. Оттогава книгата е класика и задължително четиво за всеки, който иска да разбере Априлското въстание от първо лице.
Снимка: Dimitar Karastoyanov / Wikimedia Commons, Public domain
