„Възвишение“ на Милен Русков е един от най-успешните и най-обсъжданите български романи на XXI век. Той разказва за Възраждането по съвсем нов начин: не с патетиката на учебниците, а с хумор, ирония и език, който звучи като оживяла възрожденска реч.
Авторът и наградите
Милен Русков (р. 1966) е писател и преводач. „Възвишение“ излиза през 2011 г. и печели няколко от най-престижните български литературни награди, сред които Националната награда „Христо Г. Данов“ и наградата „Златен век“ на Министерството на културата. Романът получава и Наградата за литература на Европейския съюз.
Резюме
Действието се развива в годините преди Освобождението. Разказвач е Гичо, простоват, но хитър и словоохотлив човек от Котел, който заедно с приятеля си Ганчо се присъединява към революционната дружина на Димитър Общи. Двамата участват в събитията около обира на турската поща в Арабаконак през 1872 г., акцията, която води до разкриването на революционната организация и до залавянето на Васил Левски. Гичо разказва всичко от първо лице, със своите разсъждения, страхове, хвалби и хрумвания. Така големите исторически събития са видени през очите на един обикновен, смешен и трогателен човек.
Героите
Гичо е незабравим разказвач: наивен и умен едновременно, страхлив и смел, самохвалко и искрен. Ганчо е неговият спътник и събеседник. Димитър Общи е водачът на дружината, чиято самоувереност има трагични последици. В сянката на историята присъства и Левски.
Езикът
Най-голямото постижение на романа е езикът му. Русков пресъздава речта на възрожденските българи с турски, гръцки и църковнославянски думи, с архаични форми и неочаквани обрати. В началото това може да затрудни читателя, но много бързо се превръща в удоволствие. Езикът е източникът на хумора, но и на дълбочината на книгата.
Защо да го прочетем
„Възвишение“ показва, че за историята може да се пише едновременно смешно и сериозно. Той не омаловажава героите на Възраждането, а ги прави човешки. Книгата предизвиква спорове, но именно затова е жива и важна.
Снимка: Gitanes232 / Wikimedia Commons, CC BY-SA 4.0
