„Чужденецът“ е първият роман на Албер Камю и една от най-четените френски книги на XX век. Историята на Мерсо, човек, който отказва да се преструва, поставя въпроса какво общество наказва: престъплението или различността.
За книгата
Романът излиза през 1942 г., в същата година като философското есе „Митът за Сизиф“. Двете творби са част от т.нар. „цикъл на абсурда“ на Камю. През 1957 г. писателят получава Нобелова награда за литература.
Резюме
Действието се развива в Алжир, тогава френска колония. Разказвачът Мерсо е скромен чиновник. Романът започва с новината, че майка му е починала в старческия дом. Мерсо отива на погребението, но не плаче, не иска да види тялото и пуши до ковчега. На следващия ден отива да плува, среща Мари, бивша колежка, и вечерта двамата гледат комедия в киното.
Мерсо се сприятелява със съседа си Раймон, съмнителен тип, който има конфликт с брата на бившата си любовница. В един горещ неделен ден на плажа Мерсо, заслепен от слънцето, стреля по араб от тази група и го убива. Във втората част на романа следва процесът. Съдът почти не се интересува от убийството. Вниманието е насочено към това, че Мерсо не е плакал на погребението на майка си. Той е осъден на смърт. В затвора отказва утехата на свещеника и в последните страници намира спокойствие, отваряйки се за „нежното безразличие на света“.
Мерсо
Мерсо не лъже и не показва чувства, които не изпитва. Той живее в настоящето, в усещанията: слънцето, морето, жегата. Точно тази честност го прави „чужденец“ за обществото, което очаква от него да играе ролята на скърбящ син и разкаян престъпник.
Темите
- Абсурдът. Светът няма предварително даден смисъл, а човекът търси такъв.
- Обществото и нормите. Мерсо е осъден не толкова за делото си, а за това, че е различен.
- Смъртта. Съзнанието за нея прави живота по-ценен.
- Колониалният свят. Убитият араб няма име в романа, нещо, което съвременните читатели често коментират.
Защо да го прочетем
„Чужденецът“ е кратък роман с прост, почти сух език, но с огромна сила. Той кара читателя да се запита дали животът има смисъл и колко често сами играем роли, в които не вярваме.
Снимка: Photograph by United Press International / Wikimedia Commons, Public domain
