„Процесът“ е най-известният роман на Франц Кафка и една от ключовите книги на XX век. Историята за човек, обвинен в престъпление, за което никой не му казва нищо, дава на света думата „кафкиански“.
Как се появява книгата
Кафка пише романа през 1914–1915 г., но никога не го завършва и не иска да бъде публикуван. Преди смъртта си през 1924 г. той моли приятеля си Макс Брод да изгори ръкописите му. Брод не изпълнява волята му, подрежда главите и издава „Процесът“ през 1925 г. Затова в текста има празнини и несъответствия.
Резюме
Сутринта на тридесетия си рожден ден Йозеф К., прокурист в банка, е арестуван в стаята си от двама непознати пазачи. Никой не му казва в какво е обвинен. Странно е, че той остава на свобода и може да ходи на работа, но процесът срещу него вече е започнал.
Съдът се оказва навсякъде: в таваните на бедни жилищни сгради, в задушни канцеларии, в хора, които на пръв поглед нямат нищо общо с него. Йозеф К. търси помощ от адвоката Хулд, от художника Титорели, който рисува портретите на съдиите, и от различни жени, които изглеждат свързани със съда. Нищо не помага. В катедралата един свещеник му разказва притчата „Пред закона“. В последната глава, в навечерието на тридесет и първия му рожден ден, двама мъже отвеждат Йозеф К. в каменоломна и го екзекутират.
Притчата „Пред закона“
Един селянин идва пред вратата на Закона и моли да влезе. Пазачът му казва, че сега не може. Селянинът чака години наред, до края на живота си. Преди да умре, пита защо никой друг не е идвал. Пазачът отговаря, че този вход е бил предназначен само за него, и затваря вратата. Притчата е ключ към целия роман: смисълът е близо, но недостъпен.
Как да го четем
- Като роман за бюрокрацията, в която човекът е безсилен пред безлична система.
- Като пророчество за тоталитаризма, където всеки може да бъде обвинен без причина.
- Като притча за вината, която човек носи в себе си, дори без да знае в какво е виновен.
- Като екзистенциален текст за търсенето на смисъл в свят, който не отговаря.
Защо да го прочетем
„Процесът“ е тревожна, понякога абсурдно смешна книга. Тя не дава отговори, но точно затова ни кара да мислим за силата на институциите, за вината и за свободата.
Снимка: © Foto H.-P.Haack / Wikimedia Commons, Public domain
