„Шинел“ е кратък разказ, но в историята на руската литература значението му е огромно. Историята за един незабележим чиновник и неговото палто поставя в центъра „малкия човек“ и поражда цяла традиция на състрадание към него.
За разказа
Николай Гогол публикува „Шинел“ през 1842 г., в годината, в която излиза и първият том на „Мъртви души“. Действието се развива в Петербург, град, който у Гогол е едновременно реален и фантастичен.
Резюме
Акакий Акакиевич Башмачкин е дребен чиновник, който цял живот преписва документи. Той не иска нищо повече от работата си и е обект на подигравки от колегите. Старият му шинел вече е толкова изтъркан, че шивачът Петрович отказва да го кърпи. Акакий Акакиевич започва да пести от всичко, за да си ушие нов. Когато шинелът е готов, той се чувства щастлив за първи път. Колегите му дори организират празненство в негова чест.
Още същата нощ, докато се прибира, двама непознати му отнемат шинела. Акакий Акакиевич търси помощ от едно „значително лице“, високопоставен чиновник, който грубо го изгонва. Нещастникът се разболява и скоро умира. Малко след това из Петербург започват да се разказват истории за призрак, който смъква шинелите на минувачите. Един ден той отнема палтото и на самото „значително лице“.
Героите
Акакий Акакиевич е символ на беззащитния човек, на когото никой не обръща внимание. Самото му име звучи комично, но зад смешното Гогол крие дълбока тъга. Значителното лице е образът на бездушната власт, която се интересува само от своя ранг.
Темите
- Малкият човек. Гогол показва, че и най-незабележимият човек има достойнство и право на съчувствие.
- Бюрокрацията. Чиновническият свят е студен, йерархичен и безразличен.
- Реалното и фантастичното. Краят с призрака превръща разказа от социална история в гротескна легенда.
„Всички излязохме от „Шинел“
Тази фраза често се приписва на Достоевски, макар че произходът ѝ е спорен. Тя изразява нещо вярно: темата за „малкия човек“ минава от Гогол към Достоевски, Чехов и много други писатели. Затова кратката история за едно палто стои в основата на цялата руска проза.
Сканиране: Andrew Krizhanovsky / Wikimedia Commons, Public domain
