„Мъртви души“ е сатиричен роман на Николай Гогол, който самият автор нарича „поема“. Историята за един мошеник, който купува несъществуващи селяни, се превръща в безпощаден портрет на цяла Русия.
Как се ражда книгата
Според преданието идеята за сюжета е подсказана на Гогол от Пушкин. Писателят работи върху книгата от 1835 до 1841 г., голяма част от времето в Рим, след като комедията му „Ревизор“ предизвиква скандал в Русия. Първият том излиза през 1842 г. Гогол замисля трилогия, но завършва само първата част. Преди смъртта си през 1852 г. той изгаря ръкописа на втория том, от който са запазени само фрагменти.
Резюме
В губернския град N пристига приятен и учтив господин, Павел Иванович Чичиков. Той бързо печели симпатиите на местното общество и започва да обикаля околните имения. Целта му е странна: иска да купи „мъртви души“, т.е. крепостни селяни, които са починали, но все още фигурират в списъците до следващото преброяване. Планът му е да ги заложи като живи и да получи пари. Всеки помешчик реагира по свой начин на предложението. Накрая слухът за покупките плъзва из града, започват подозрения и Чичиков е принуден да избяга с тройката си.
Героите
Помешчиците, при които отива Чичиков, са галерия от човешки пороци:
- Манилов е сладникав мечтател, който никога не довършва нищо.
- Коробочка е подозрителна и скъперническа вдовица.
- Ноздрьов е лъжец, комарджия и скандалджия.
- Собакевич е груб и тромав като мечка, но хитър в пазарлъка.
- Плюшкин е богат, но живее в мизерия от скъперничество. Името му става нарицателно.
Чичиков е новият тип човек: предприемчив, ловък и празен отвътре.
Темите
- Кои са мъртвите души? Истинските мъртви души не са починалите селяни, а живите помешчици, загубили човечността си.
- Крепостничеството. Хората се продават и купуват като вещи, дори след смъртта си.
- Русия. В лиричните отстъпления Гогол сравнява страната с летяща тройка, която се носи към неизвестното.
Защо да го прочетем
„Мъртви души“ е смешна, гротескна и тъжна книга едновременно. Героите ѝ са толкова точно уловени, че и днес лесно разпознаваме около себе си по някой Манилов или Плюшкин.
Снимка: неизвестен автор / Wikimedia Commons, Public domain
