„Фермата на животните“ на Джордж Оруел е кратка приказка за животни, която всъщност е една от най-силните политически сатири, писани някога. Тя разказва как една революция в името на свободата и равенството се превръща в тирания, по-жестока от предишната.
Книгата
Оруел пише „Фермата на животните“ по време на Втората световна война, а тя излиза през 1945 г. Първоначално трудно намира издател, защото Съветският съюз е съюзник на Великобритания и никой не иска да публикува сатира срещу Сталин. Самият Оруел я нарича „приказка“, но всички разбират за какво става дума. Списание „Тайм“ я включва сред стоте най-добри романа на английски език.
Резюме
Старият глиган Майор разказва на животните от фермата на господин Джоунс своя сън за свят без хора, в който животните ще бъдат свободни и равни. След смъртта му животните се вдигат на бунт, прогонват Джоунс и превръщат фермата в „Животинска ферма“. Правилата на новия живот са записани в Седемте заповеди, първата от които е „Всички животни са равни“. Ръководството поемат свинете, най-умните сред животните. Скоро между двамата водачи, Наполеон и Сноубол, избухва борба. Наполеон прогонва Сноубол с помощта на кучета, отгледани тайно като лична охрана, и установява еднолична власт. Свинете постепенно заемат мястото на хората, променят заповедите, пренаписват историята и живеят в разкош, докато останалите животни работят все повече и ядат все по-малко.
Героите
Наполеон е алегория на Сталин, а Сноубол на Троцки. Скуилър е пропагандистът, който може да убеди всеки, че черното е бяло. Трудолюбивият кон Боксър, чийто девиз е „Ще работя още повече!“, е образ на наивната преданост на народа, която накрая е жестоко предадена.
Прочутата заповед
В края остава една-единствена заповед: „Всички животни са равни, но някои животни са по-равни от другите.“ Тази фраза е станала символ на лицемерието на всяка власт, която говори за равенство, а създава привилегии.
Защо да я прочетем
„Фермата на животните“ се чете за една вечер, но показва механизмите на тоталитаризма по-ясно от много учебници. За българските читатели, преживели комунистическия режим, тя звучи особено познато. Добре е да се чете заедно с „1984“, другата велика книга на Оруел.
Снимка: неизвестен автор / Wikimedia Commons, Public domain
